Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
БЪЛГАРИЯ ПОД СТЪКЛЕН КУПОЛ? НЕВЪЗМОЖНО!
07 Април 2003 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ, депутат от Бургаския многомандатен район
Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите, също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. (Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма.) И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.
НЕВЪЗМОЖНАТА ТЕОРИЯ ЗА СТЪКЛЕНИЯ КУПОЛ
03 Април 2003 г., публикувано в Архив
Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас, и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. /Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма./ И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.
ТРУДНИЯТ ИЗБОР
31 Март 2003 г., публикувано в Архив
Надеждата, която всички нормални хора таяха до последния момент, че военното решение в Ирак ще бъде избегнато, рухна.
У нас, както навсякъде по света, почти всеобщото неодобрение към военното решение на международните проблеми е естествено и логично. То не може да бъде коментирано по друг на чин, освен с разбиране и уважение. Да се защити пред голяма част от българите официалната ни позиция на подкрепа към международната антитерористична коалиция е трудно, но е наложително да се опитаме всекидневно да я обясняваме. Искрено се стремя да подхождам непредубедено и към аргументите на на нашите политически противници в парламента.
Да се реагира бързо и разумно в ситуация като днешната, не е лесно. Имаме пред очите си една разединена Европа. Лидерите на държави, които за нас до вчера буквално са били символи на понятието евроатлантизъм и евроатлантически ценности, сега се разминават в Брюксел, без да се поздравяват. Водещи фигури в структурите на ЕС ту заявяват, че са разочаровани от нас, ту отричат тези си думи и признават ясно, че разбират позицията ни и че защитаваме интересите си. Имаме и едно ясно изразено антивоенно обществено настроение.
В този контекст да се говори за правилни решения е много трудно, защото в зависимост от гледните точки никое решение не може да бъде напълно правилно. Няма идеално решение. Няма чиста и безспорна кауза. Имаме мощна международна коалиция, която заявява решимост да свали един човеконенавистен режим, заплашващ света с оръжия за масово унищожение. Но тя действа без благословия от Съвета за сигурност.
Мирослав Севлиевски: ВРЕМЕ Е НДСВ ДА ПОИСКА ПРОШКА
13 Март 2003 г., публикувано в Архив
Тъмни сили атакуват министъра на съобщенията, казва царският депутат
Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски е на 38 години. Роден е в Троян. Завършил е география в СУ. Избран е от бургаската листа на движението.
Севлиевски е създател на Българското сдружение за честни избори, специалист е по политически маркетинг.
На последното заседание на мнозинството, кабинета и премиера в НДК той отказа да се кандидатира за член на ръководството на парламентарната група на НДСВ и декларира несъгласие с водената от Пламен Панайотов политика.
Г-н Севлиевски, накъде върви НДСВ?
- По-важното е накъде трябва да върви: към големи теми, реализация на предизборните обещания, консолидация на България. Да направи задълбочен анализ на изминалите 2 години. Никога няма да можем да определим откъде минава пътят към постигането на целите ни, ако не разберем къде сме в момента. Не бива да си крием главата в пясъка и да отричаме, че 48% българи са разочаровани от управлението и рейтингът на правителството не се покачва. Това означава, че НДСВ не е в състояние да изтъкне успехите си, а вади само грешките, които съпътстват всяко управление. В анализа трябва да се отчете, че днес мнозинството е с 11 души по-малко. Трябва да направим така, че депутатите, които отидоха в парламентарната група НИЕ, да останат неотменна част от модернизационното мнозинство. Истинският въпрос е накъде върви България. На него трябва да отговорим.
ПРЕСТРАСТЕН КЪМ АНТАРКТИДА
03 Март 2003 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Авторът Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ, завършил е география в СУ. През февруари - 2 седмици след като навърши 38 години - той изпълни старата си мечта и замина за Южния полюс на собствени разноски.
Когато тръгвах към най-южния свят, последното, което можеше да ми хрумне, бе да сложа в багажа си визитни картички. Голяма грешка! Протоколът на остров Ливингстън, оказва се, е претърпял стремглаво развитие от времето на пионерите. Представителите на различни нации, които се срещат и запознават сред пингвините, определено не се държат като корабокрушенци, подивели от радост, че виждат подобно на себе си двукрако.
Държа пред себе си визитките на някои от забележителните мъже и жени от различни държави, с които се запознах по време на краткото си гостуване в българската база на Ледения континент. Част от картичките са със снимки и от тези снимки ме гледат типичните физиономии на хора, които много по-лесно бих могъл да свържа с обичайната представа за отдаден на мисията си университетски преподавател, отколкото с детските си спомени от рисуваните портрети на Скот, Моусън или Шакълтън.
Да, Антарктида вече съвсем не е онази безумна екзотика, която допреди десетина години свързвахме основно с риска и любовта към авантюрата. Истина е, че се иска огромно мъжество и храброст, за да прекарваш година след година по няколко месеца в специфичните за района "работни условия", отдаден на къртовски научен труд. Но също така е истина, че Леденият материк все повече заприличва на гигантска лаборатория, където властват учените, а не авантюристите; където местните правила и закони се почитат до последната буква; където многонационалната общност е успяла да наложи и свято да спазва ред на доверие и равнопоставеност, за какъвто ние - обикновените хора от нормалните континенти, можем само да мечтаем.
Мирослав Севлиевски: АЗ СЪМ ВОДАЧ НА ИДЕИ
05 Февруари 2003 г., публикувано в Архив
Основната драма през последните 12 години у нас е състезанието между два типа политика – конспиративната и публичната, смята депутатът
Мирослав Севлиевски е член на Политическия съвет на НДСВ, депутат и член на комисията по вътрешен ред и сигурност. Роден е през 1965 г. в Троян (“Като Аня Пенчева, Сашо Диков, Милко Балев и Ангел Балевски”.) Завършил е география в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Дълги години се е занимавал с алпинизъм, минава за доста добър скиор. Бил е съветник на президента Желев, консултант на няколко чужди финансови компании. До момента, в който “съдбата щастливо го срещнала със Симеон”. Семеен, с дъщеря на 4 и половина.
Г-н Севлиевски, говори се, че имате амбициозния замисъл да вбиете клин в опозицията с идеите си за неформални сдружения и тематични коалиции. Тази инициатива опит за преструктуриране на политическото пространство ли е или просто тип оскаруайлдовско занимание, нещо като изкуство заради самото изкуство?
- Идеята за създаване на тематични коалиции, на интерпарламентарни комуникации и сдружения е възможна на фона на липсата на ярки идеи от лидерите на парламентарните партии. Един такъв вид неформални образувания при определени условия биха могли да се превърнат и във формални. Но засега те са замислени просто като инкубатори на свежи идеи.
Заедно с Емил Кошлуков и Болислав Цеков минавате за двигател на вътрешната опозиция в НДСВ...
Мирослав Севлиевски: БЪДЕЩЕТО Е НА ТЕМАТИЧНИТЕ КОАЛИЦИИ
03 Февруари 2003 г., публикувано в Архив
Българският политически дебат не е по същество, а само по процедура, твърди депутатът от НДСВ
Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. По професия е инвестиционен консултант, завършил е география в СУ “Климент Охридски”. 38-годишен, член е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Севлиевски, какво всъщност разгорещи страстите около приемането на поправките в приватизационния закон, който не предвижда възможност за съдебно обжалване?
- За съжаление истински дебат през всичките години в България не е имало, никога досега не сме говорили по същество. На българския политически живот през 13-те години му липсва именно дебат по същество. През тези години ние си говорим главно по процедура. Това е нашата драма и тя има своите причини. Основната е, че българските политически партии имат една инерция от тоталитарно време да не се обсъждат приоритетите на обществото по същество. Тогава беше опасно и забранено да се говори по същество. Е, дошло е вече такова време и днес можем да го направим. А същественият въпрос за приватизацията е ще приватизираме ли, или ще шикалкавим. Добре ли ще приватизираме или не. Ще приватизираме ли структуроопределящите компании, в които са заети над 100 хиляди души, или няма да ги приватизираме.Следващият въпрос е добре ли ще ги приватизираме и процедурата дали ще бъде публична.
Мирослав Севлиевски: ПО-ТРУДНО Е ДА КОРУМПИРАШ 240 ДУШИ, ОТКОЛКОТО 3, 5 ИЛИ 20
30 Януари 2003 г., публикувано в Архив
Депутат, който не подкрепя промените в закона за приватизацията, го е страх да носи отговорност за продажбата на тези 12 дружества, важни за националната сигурност, казва депутатът от НДСВ
Г-н Севлиевски, как мнозинството ще обори тезата на опозицията, че проектът на правителството за приватизацията на големите дружества е противоконституционен заради невъзможността сделките да се обжалват в съда?
- Това е обичайна практика на т. нар. стари партии в България, които да водят дискусии по процедура, но не и дискусии по същество. Очевидно е, че тях ги е страх да носят отговорност, защото сделките за тези 12 дружества и техните приватизационни договори ще бъдат гледани от Народното събрание и ще бъдат одобрявани с негово решение. Аз разбирам, че те се притесняват да понесат отговорност, притесняват се, че в една такава дискусия ще блеснат техните знания или незнания на тема "икономика, дружества, национална сигурност", но това е техен проблем. Всеки се бори с това, което има. Те се борят с това, което нямат.
Законодателната практика в други държави обаче показа, че никъде не се изключва възможността решенията на приватизиращия орган да се обжалват в съда...
ЦЕЛТА НИ Е СЕКЮРИТИЗАЦИЯ НА НИСКОЛИКВИДНИТЕ АКТИВИ
27 Януари 2003 г., публикувано в Архив
депутат от НДСВ
Смисълът на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел е изключително прост. България има много активи, които са нисколиквидни, и това не е само българският случай, а го има навсякъде по света. Затова държави с развити пазарни икономики са измислили механизъм, който се нарича секюритизация на активи, т. е. даване на акции срещу активи, които са недвижима собственост или вземания например.
Целта е да направим недвижимостите у нас по-движими и да насърчим колективното инвестиране, което е изключително важно. Трето, вярваме, че няма държава, която си е оправила икономиката, без да има възможност обикновеният човек да участва в големия бизнес. И четвърто - целта ни е да насърчим търговията с публични акции, да насърчим капиталовия пазар у нас, където са ясни правилата.
Мирослав Севлиевски: “ГНОМГЕЙТ” ЦЕЛИ СВАЛЯНЕТО НА ГЕН. БОРИСОВ
08 Януари 2003 г., публикувано в Архив
Иван Костов и ген. Атанасов тепърва ще отговарят за управлението на ОДС
Г-н Севлиевски, допускате ли, че “Гномгейт” е провокация на среди от СДС с цел сваляне на кабинета, за което намекна и ген. Борисов?
- Това, което се случва в момента, е опит за свалянето на ген. Бойко Борисов – той да стане изкупителната жертва на битките в МВР и в съдебната система. Царят и ген. Борисов са най-ярките медийно признати образи на НДСВ. Царят постоянно го атакуват, но той продължава да стаи стабилно. А чрез ген. Борисов се пробва изпитаният сценарий от скандала “Бръмбаргейт”, когато изгоря един генерал – главен секретар на МВР, за да не изгори министърът или друго политическо лице. В този смисъл потвърждавам тезата на Богомил Бонев, че среди от СДС наистина пробват устойчивостта на правителството в момента.
Но все пак подслушване “Гном” е имало. Възможно ли е акцията да е била замислена с цел да злепостави МВР и НСС? А ген. Атанасов, който е знаел, че ще бъде подслушван, нарочно да е водил разговори с широк кръг политици и журналисти, за да постигне по-голям политически ефект?
СМЕНЯМЕ КРОЙКАТА НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА, НО НЕ ПО НОМЕРА НА СЕВЛИЕВСКИ
16 Декември 2002 г., публикувано в Архив
ЗАЩО поисках парламентът да закрие Агенцията за приватизация и да направим Български приватизационен холдинг?
За този ход отнесох какви ли не критики и интерпретации на тема личните ми амбиции за пост.
Нямам за цел да отнемам или делегирам власт никому. Ще разочаровам и любителите на конспиративни сценарии за бунтове в НДСВ. Предложението да се закрие агенццията, е мотивирано само от едно - приватизацията меко казано не върви в правилна посока. Върху сегашната държавна структура тегне тъмната сянка на сделките за "Плама" и "Балкан".
Ако беше ясно кой носи отговорност за подобни грандиозни гафове, отдавна да сме чули присъди. Роенето и прехвърлянето на отговорността от една институция на друга, е най-сигурният и действащ успешно у нас начин за прикриване на политическата корупция. Проблемът не е кадрови, а институционален.
Холдингът, който ще промени механизма на раздържавяване, ще се управлява от съвет на директорите - министрите на финансите, икономиката, земеделието, транспорта и енергетиката. Останалите се избират от кабинета. Всички те обаче ще носят имуществена отговорност за виновно причинените вреди. Сметната палата ще контролира холдинга вътрешно, а отчетите му задължително се проверяват и от международен одитор. На всеки 6 месеца компанията ще се отчита пред Народното събрание.
Така ще ограничим до минимум партийното влияние върху приватизацията и ще го поставим изцяло на пазарна основа. Подобен подход работи в Унгария, у нас добрият пример е Банковата консолидационна компания.
Време е да приемем, че в България няма нито свещени крави, нито свещени институции. Кръстоносните походи в защита на едно или друго ведомство напоследък раждат само скандали и усещане за нестабилност. Така волно или неволно се създава удобно поле за действия на онези, чиято цел е единствено да пречат на реализирането на стратегическите приватизационни сделки.
Всеки може да се меси в работата на агенцията и Апостолов
16 Декември 2002 г., публикувано в Архив
ПРИВАТИЗАЦИЯТА СТАНА МРЪСНА ДУМА
Депутатите трябва да спрат да се занимават с продажби, казва Мирослав Севлиевски
- Г-н Севлиевски, защо предлагате закриването на Агенцията за приватизация? Имате забележки към работата й ли?
- Когато хората чуят за АП, се сещат за "тъмната сянка" на приватизацията, олицетворявана от "Плама" и "Балкан". При всички случаи шумът около БТК и "Булгартабак" има отражение върху имиджа на АП. Агенцията превърна думата "приватизация" в мръсна. В нейната работа може да се меси всеки, да влияят различни интереси. Вижте колко по-успешна е работата на БКК. Искам да търся по-добри решения за по-бърза и по-прозрачна приватизация в България в бъдеще. Крайно време е да изкараме депутатите от приватизационния процес.
Голямото предизвикателство е да обясним на хората какво ги чака след Прага
22 Ноември 2002 г., публикувано в Архив
НЯМА СЦЕНАРИЙ В НДСВ ЗА СВАЛЯНЕ НА КАБИНЕТА
Скандалите в групата ни са плод на прекалена емоционалност, казва царският депутат Мирослав Севлиевски
Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ. Роден е на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география. По професия е инвестиционен консултант. Работи в областта на енергетиката, финансите, националната сигурност. Бил е сътрудник на Желю Желев и секретар на сдружението за честни избори и граждански права. За депутат от 39-ото народно събрание е избран от Бургас. Член е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Женен е.
Господин Севлиевски, въпреки поканата към България зачленство в НАТО опозицията обяви, че ще иска вот на недоверие към правителството. Това плаши ли управляващото мнозинство?
- Политическите опоненти на НДСВ с всичките им качества и достойнства не можаха да намерят необходимите аргументи, които да използват така, че да възстановят образа, който загубиха през последните 13 г. Затова смятам, че НДСВ няма от какво да се страхува. На вотовете ще бъдем единни.
Народният представител от НДСВ Мирослав Севлиевски: ЖИВОТЪТ И ПАРИТЕ НА ДЕПУТАТИТЕ ЩЕ СА ПУБЛИЧНИ
12 Ноември 2002 г., публикувано в Архив
Който укрива приходи или конфликт на интереси, си отива от политиката. Никой няма да гласува за него втори път. До 24 000 лева годишно може да получава парламентарист от страничен бизнес.
Комисия ще разследва всичко ли декларира
Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Член е на Политическия съвет на НДСВ и на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Депутат от Бургаския многомандатен район. Женен с едно дете.
Г-н Севлиевски, внесохте проект за етичен кодекс на депутатите. Антикорупционен закон ли е това?
Етичният кодекс не е закон, който си поставя за цел да играе антикорупционна роля. Вероятно ще подпомогне и тези усилия, но той ще бъде описанието на моста между избраници и избиратели. Дошло е време да стане абсолютно ясно, че всеки, който е решил да се занимава с политика, трябва да направи много жертви.
БОРИСОВ ЩЕ ПОМОГНЕ И НА ДРУГИТЕ НИ КАНДИДАТИ
15 Октомври 2002 г., публикувано в Архив
Ще сондираме идеята с премиера, когато започне дискусия, твърди депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски
Г-н Севлиевски, защо и вие като колегата си Емил Кошлуков смятате, че е възможно НДСВ да издигне кандидатурата на ген. Бойко Борисов за кмет на столицата?
- Нещата са изключително прости. Към днешна дата ген. Борисов е огромен капитал на НДСВ. За първи път през последните 12 години рейтингът на полицията е най-висок. Не можем да скрием, че това се дължи в най-голяма степен на личния пример и репутация на главния секретар на МВР.
Мирослав Севлиевски, член на Политическия съвет на НДСВ: ГЕНЕРАЛЪТ Е КАПИТАЛ ЗА НДСВ
13 Октомври 2002 г., публикувано в Архив
Бойко Борисов ли е кандидатурата на НДСВ за кмет на София?
- Ген. Борисов е огромен капитал за НДСВ. Няма формално издигане на кандидатурата, но аз смятам, че ще е глупаво, ако партията не погледне много сериозно на тази номинация, обсъждана сред колегите.
От името на Политическия съвет ли говорите, или като съмишленик на идеята?
- Независимо дали съм съмишленик на идеята, аз съм член на Политическия съвет.
Двама депутати предложиха подкрепа за Софиянски с цел обединение на дясното пространство. Има ли конфликт между вас и тях?
- Няма причина да няма консолидация и около ген. Борисов. Надявам се положителната идея за обединение на десните сили да бъде изследвана докрай.
Рано се лансира кандидатурата на ген. Борисов. Допускате ли, че тя може да се "демонизира"?
Мирослав Севлиевски, депутат от НДСВ: ПРАВИМ “ЧИСТИЛИЩЕ НА ДЕПУТАТА”
03 Октомври 2002 г., публикувано в Архив
В. “Пари”, 3 октомври 2002 г.
Мирослав Севлиевски: ЛИМИТ НА ДЕПУТАТСКИТЕ ХОНОРАРИ
24 Септември 2002 г., публикувано в Архив
Етичният кодекс ще е чистилище за избраниците, обещава вносителят му
Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски е член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Той влезе в листите на царското движение от групата за натиск "Новото време". Създател е на БСЧИ. При учредяването на партията НДСВ депутатът бе избран за член на политическото ръководство.
Севлиевски е вносител на проект за въвеждане на етичен парламентарен кодекс и постоянна етична комисия, в която всяка политическа сила да излъчва по двама свои представители. Според вносителя приемането на такъв кодекс ще повиши общественото доверие в депутатите.
Депутатът е съвносител и на закона за лобизма и на проект за нов избирателен кодекс.
Г-н Севлиевски, вие ли сте най-етичният депутат, та внасяте проект за етичен кодекс?
- Ако имате предвид ще ви отстъпя ли място в рейса, не знам дали съм най-етичният, но по-важно в случая е философията на проекта. След като знаем достатъчно за депутатското кюфте, си струва да се замислим за доверието към институциите. Парламентарната демокрация се основава на обществено доверие, което или съществува заради традицията и нормите, които налага, или възниква от чистотата и големината на прозореца, през който хората наблюдават дейността на избраниците си.
ОБЩЕСТВОТО ДА ЗНАЕ КОЙ ЗА КАКВО НАТИСКА ВЛАСТТА
21 Септември 2002 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски, депутат от НДСВ, пред в."БАНКЕРЪ"
Г-н Севлиевски, какво налага да се приема закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и изобщо има ли нужда днес българското общество от него?
- Приемането на ясни правила, регламентиращи лобистката дейност, е част от общата законодателна рамка за борба с корупцията и за разширяване на прозрачността в държавните институции. Такива правила ще изведат на светло различните корпоративни, частни и групови интереси, които търсят начини за въздействие върху властта на различни равнища - общинска, законодателна, изпълнителна. В това няма нищо лошо, стига обществото да знае за него и всичко да се извършва по ясни и прозрачни механизми. Смисълът е в крайна сметка да се гарантира, че властимащите, държавните служители няма да могат да злоупотребяват и да реализират подобни интереси зад гърба на обществото.
Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски: КОАЛИЦИЯТА С ДПС НИ Е ДОСТАТЪЧНА
21 Август 2002 г., публикувано в Архив
“В България има икономически и престъпни групировки, които благодарение на връзките си с метастазите на БКП, получиха политическо одобрение.”
“Булгартабак” стана хит на медийния пазар, но реалните проблеми се удавиха в кашата с цената на холдинга.”
Политиците трябва да престанат да търсят на баницата мекото.
“Няма безсмислени коалиции, но едва ли ще работим заедно със Стефан Софиянски.”