Блог на Мирослав Севлиевски

Ще правим политика, от каквато има нужда българското общество

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск, а по-късно на дискусионния клуб Новото време. Депутат в 39-ото НС, избран от ІІ многомандатен Бургаски район. От 9 март 2004 г. е председател на парламентарната група Новото време. 

Г-н Севлиевски защо решихте да се отделите от НДСВ и да сформирате група на Новото време?

- Създадохме парламентарната група  Новото време, защото сме убедени, че е политическо лицемерие и безотговорност да се оправдаваме, или примирим с нежеланието и съпротивата на старите партии. Правим го, за да защитим гордостта и достойнството на българина и да заслужим доверието му. Ние участваме в политиката, не за да властваме, а за да защитаваме свободата и демокрацията. Политиката не е упражнение на власт спрямо гражданите. Законите, които приемаме, определят дали напред ще излязат предприемчивите, или ленивите, дали можещите, или връзкарите.  Искаме най-сетне българската политика да бъде политика на  прагматизма, а не на емоцията, политика на действието и бързият отговор на реалните проблеми.  Като политици, ние нямаме право да бездействаме, защото членството в ЕС и НАТО не е самоцел, а задължение да създадем нова политическа и икономическа инфраструктура, която да изведе България извън кошмарите на бедността, престъпността и корупцията. Искаме да обединим хората около идеи, по-големи от идеята за собствена парламентарна група и политическа партия. Правим го, защото модерна България е нашата кауза, и защото България няма време за губене.

„Нямаме време за губене", така започнахте вчера декларацията си, с която обявихте, че напускате НДСВ и създавате нова група. Кога разбрахте, че времето ви в НДСВ изтича, г-н Севлиевски?

- Още в момента, когато започна да се говори за партия НДСВ и усетих огромното вътрешно напрежение около нейното създаване. Когато разбрах, че в голяма степен тази партия (не заради документите й, а заради основните й играчи) няма да бъде моята партия. За известен период очаквах, че е по-до-бре нещо да се случи, като се надявах, че в бъдеще тази партия ще може да бъде модернизирана.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Създаването на парламентарна група "Новото време" няма нищо общо с традиционните за българската политика пазарлъци и вражди.
Отделихме се от НДСВ, защото няма смисъл да се опитваш да мотивираш хора, които не искат да бъдат мотивирани, на които статуквото им е удобно, които не могат да мислят отвъд края на мандата.
Отделихме се, за да не предадем идеите, с които влязохме в политиката и парламента и които смятаме, че е важно да бъдат реализирани. Отделихме се не за да бъдем различни, а за да накараме другите да станат такива. Защото не искаме повече да бъдем бунтари, критици или критикари.
Искаме да работим.
Учредихме група, защото не искаме да губим енергия в безсмислени кавги и спорове. Намерението ни е да работим с всички, които предлагат добри идеи и намират нашите за полезни.
Питат ни с кого ще си партнираме в парламента - БСП, Костов, Мозер или Надежда. Наши партньори са и винаги ще бъдат тези, които помагат за осъществяването на важните проекти за България.
Ако утре БСП се застъпи за някой от 44-те законопроекта, които сме депозирали, ще партнираме с нея. Ако обаче социалистите ни пречат да реализираме каузата си, ще бъдат наши противници. Защото политиката не е брак по сметка и не се нуждае от разводи по италиански. Тя е състезание на идеи.
По тази причина с отделянето си "Новото време" дава алтернатива
на онези, които искат да продължат с романтизма на СДС от 1990 г. и с прагматизма на царя от 2001 г. И когато ни питат по какво се различаваме от НДСВ, отговаряме - те управляват днес, а идеите на "Новото време" ще управляват утре.
Искаме политиката в България да не бъде лоша дума, а политиците повече да не са синоним на кариеризъм и корупция. Всеки българин да бъде специален, а не политиците да са уникални.

МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ Е КАУЗАТА НА НОВОТО

Декларация на ПГ “Новото време”,
произнесена в 39-ото Народно събрание
от председателя на новоучредената
парламентарна група
Мирослав Севлиевски
10 март 2004 г.


Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,

Нямаме време за губене.
И затова ще ви отнема съвсем малко, за да ви направя съпричастни към важното за нас, а мисля и за бъдещето на парламента, решение да учредим парламентарна група “Новото време”

Вчера всички казаха, че никой не е изненадан. И точно тази ще бъде нашата изненада – няма да има изненади. Ще правим ясна, конкретна и публична политика, от каквато има нужда българското общество. Ще създадем политическа организация от хора, които не се боричкат за партиен пост или привилегии, а за лидерство в областта, в която работят; парламентарна организация от хора, които вярват, че на българите им трябват равни възможности, а не еднакви заплати и пенсии.
В нашата група всеки отговаря за мястото си с това, което е направил. Всички ние ще защитаваме правото си да работим в тази сграда за единствената кауза – успешна България.  България, в която властта е избрана да служи, а не да командва.

НЯМА ЛИДЕРСКА КРИЗА, НО ЛИДЕРИТЕ СА В КРИЗА

Мирослав Севлиевски


Това, че лидерските партии изчерпиха ролята и значението си в годините на българския преход, е политически факт, а не теза. Изчерпани са и всички механизми за съживяването на модела, който осигуряваше на лидерите големите партии (които аз наричам стари) периодична размяна на властта.
Един от изходите от тази фактическа политическа криза е старите партии на лидера да бъдат изместени от партии от лидери. В такава формация членовете не са в подчиненост на един човек или партийна централа, те са групи от хора, способни в своята област да създават и осъществяват идеи.
Върховенството на партийната централа всъщност спря процеса на политическо производство, в което се раждат не само идеи, но и техни носители и професионални реализатори. Партийните централи отдавна не са, а и май никога

не са мозъчни тръстове

които да дават възможност на повече хора да участват в лансирането и осъществяването на стратегически планове за модернизация на държавната машина. И на всичкото отгоре лидерите им се съсредоточиха в централизирането на власт и основно в нейната окупационна защита. Или с други думи – в пазене на лидерството си.
Ако в България избирателният кодекс беше приет и имаше 120 мажоритарно избрани депутати, то първите два най-лесни извода са: лидерски партии нямаше да има и Костов като явление щеше да е невъзможен. Защото не лидерът ще определя кандидатите за депутати, а кандидатите ще избират лидера. Защото провала на лидера няма да бъде провал за партията и държавата.
Краят на лидерските партии по никакъв начин не означава край на партийната политическа система. Не е болка за умиране, ако един лидер загуби подкрепа или сам се откаже. И Шрьодер, и Симитис ни показаха, че такива стъпки са възможни. Трансформацията е неизбежна, лидерските партии в България ще се превърнат в партии на многото политически лидери.

Следващият вот ще бъде спечелен от онази партия, която не робува на желязната си вътрешна дисциплина, а успее да построи мост към обществото
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Темата за лидерството в големите партии, която напоследък се разиграва с незапомнен политически драматизъм, е измислена. В действителност имаме налице един завършен цикъл и вече изчерпан модел на политическо изграждане. Има не криза в лидерството, а криза в същността на партиите, родени от прехода и остарели заедно с похабените от употреба идеологеми. Факт е, че нито една партия сега не е в състояние сама да формулира бъдещия политически модел, но отпорът срещу промяната е всеобщ.
Ретро е да се мисли, че политическите обединения са константни и се градят единствено на желязна идеология и преданост към партийната централа. Също толкова глупаво е всяко прегрупиране на силите да се приема като рушително за устоите на политиката. Демоде е и страхът на партиите, които в настъпващата въпреки тях промяна разпознават единствено предвестник на своята смърт. Партиите в нормалната парламентарна република, каквато е България, са носител на общественото доверие, гарант, посредник и изпълнител на правилата за съществуване на демократичната държава. Така че фанатичният страх на партиите очевидно е израз единствено на желанието на всяка цена да оцелеят като част от властта, и то при сегашния модел на разпределението й.
Дори

отношението към "Новото време" доказва неспособност

политическата ситуация да бъде формулирана по друг начин освен с познатите от последните 14 години клишета. Първото определение за нас, естествено задействано от старата схема на партийно общуване, беше ренегати. Ренегат според речниците е "човек, изменил на убежденията си, отрекъл се от политическите си възгледи и преминал на страната на противника". Дори от гледна точка на партийната дисциплина или под натиска на страх от разпадане на едно механично цяло няма как за "Новото време" това определение да е вярно. От раждането на групата за натиск през създаването и партизирането на НДСВ до дискусионния клуб и тематичните коалиции "Новото време" е носител на едни и същи политически убеждения и възгледи.
Преди време казах, че едно от достиженията на българската политика след изборите през 2001 г. е, че партиите спряха да се мразят. Но за съжаление престанаха и да се конкурират. Просто

омразата се премести вътре в партиите,

които по стар навик започнаха да търсят врага, без който не виждат начин да съществуват. Не се сбъдна и предположението, че партиите ще реализират декларираната готовност да се коалират в едно модернизиращо политическо мнозинство. Мнозинство, което знае какво да прави с държавата, след като свършат задължителните поправки в законите, свързани с ЕС и НАТО. Под такова мнозинство аз разбирам всички депутати, които се обединяват за модернизацията на България независимо от своето партийно членство и идеологически различия. Ако се налага - даже въпреки партийната дисциплина. Мнозинство от такива, които знаят и казват: "Няма повече време за губене."

Не е достатъчно да спечелиш изборите за кмет, ако не знаеш как да развиваш града си и накъде го водиш

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Всички – политолози, социолози и политически наблюдатели от различни цветове, бяха категорични, че единственият град в България, в който всичко за местните избори е ясно и не се очакват никакви изненади, е Бургас. Всички те се надпреварваха да прогнозират: “В този град старият кмет ще спечели от първия тур и то с огромна преднина, балотажът е невъзможен”. Да, но още със старта на предизборната кампания същите тези хора признаха, че прибързано са направили своята категорична прогноза. В Бургас едно явление промени не само предварителните очаквания, но преобърна и избирателните нагласи. Това явление беше кампанията на кандидат-кмета Иван Витанов. Ефектът, който тя постигна, не е случаен, а е резултат от един рисков предизборен експеримент,
един нов и очевидно успешен начин на водене на диалог с избирателите, който даде своите убедителни резултати.
Целта на участието в изборите е не само да спечелиш, но и да знаеш как ефективно да приложиш спечеления мандат. Днешното

хаотично поведение на кмета

 който се прави на сърдит партиец и обиден победител, е доказателство, че не е достатъчно да спечелиш. По-важното е да знаеш как да развиваш града си и да си наясно накъде го водиш. Точно на тази база бе изградена кампанията на Иван Витанов – на конкретни програми и отговорности, а не на партийни повели или апаратни игри.  
Избрахме кампания, която залага не на партиен, а на прагматичен модел, който не може да бъде оспорен от нито една политическа сила. Защото представя конкретни идеи за управление и лансира конкретни лица, които доказват, че са в състояние да осъществят всяко едно действие, което обещават – подготвени са професионално и знаят как може да се развива градът във всеки един ден на мандата. Очевидната безалтернативност на този стил на водене на политическа кампания обезсилиха опонентите, на които остана за ползване единствено инструментариумът на остарялата политическа борба – с компромати и партийни обещания за благополучие.

ОТКАЗЪТ ОТ ГЛАСУВАНЕ Е БЯГСТВО


Изказване на Мирослав Севлиевски,
по повод откриването на новия политически
сезон на 39-о НС, 14 януари 2004 г.



Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.

Колеги,
През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.

Политическата класа в България днес има само един избор – не да реформира умиращите стари партии, а да се обедини около идеята, че само с ефективна работа можем да настигнем бързо развиващия се свят

Г-н Севлиевски, Новото време ще напуска ли  Парламентарната група на НДСВ?

- Новото време не е само дискусионен клуб или просто групичка от хора. То е идеята, за която гласуваха толкова много българи. Ние сме в парламента, за да работим за тези идеи и за доверието, което ни дадоха избирателите. Това, което ще направи Новото време, е да докаже на всички, поели отговорността да управляват, че повече нямаме право да губим времето на България.

Ще направим властта публична, за да спрем източването на обществено доверие

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Изследователи твърдят, че днес светът се развива и модернизира със скорост 354 км в час. И няма как всички да се страхуваме от промени, под сурдинка да си обясняваме, че най-добре е да си останем на същото място и със същите хора, а от друга страна да убеждаваме обществото, че едва ли не до седмица и България ще стане неразделна част от този свят, който се движи с 354 км в час. Че няма време е ясно на всички. Но не на всички е ясно, че за да наваксаме, трябва да увеличим скоростта.
Затова Новото време предлага да започнем да набираме скорост и да вършим неща, с които да докажем, че производството на политически решения и по нашите географски ширини може да бъде бърза, но и ефективна дейност.
Не става дума за това да измисляме нови политическа концепция за глобалната национална визия. Достатъчно е да кажем колко от нас в парламента и във властта сме съгласни, че

България няма повече
време за губене

Става дума за това да напишем обикновените, но изключително важни закони, които да допълнят правилата, по които играе властта. Първото правило, без което тя не би трябвало да съществува, е прозрачността. А прозрачността не може да бъде просто декларирана, защото до днес това се оказа неефективно.
Затова Новото време внесе и ще внася пакет от закони, които ще задължат политическите играчи, облечени с мандатна власт, да се подчиняват на правила, задължителни за всички граждани.
Отдавна депозирахме етичен кодекс за депутатите, избирателен кодекс, закони за референдумите, за лобизма, за Българската православна църква. Част от тях бяха приети, други още чакат реда си.
Знам, че е скучно да се говори за закони и за работата на депутатите. Но няма да търся атрактивни имена, а ще се опитам да кажа как с колко малко усилия парламентът може да върне доверието на хората и да ги убеди, че тук не губим историческото време на България.
Приемем ли тези закони, ще можем много лесно да се преброим в парламента колко от нас са научили, че всяка йерархия, която отказва информация на своите граждани, е обречена на неуспех. Ще разберем също колко от нас, политиците, са в групата на отговорните за загубата на българско време.    

Политиката не е работно място, а идея, ная която посвещаваш живота си, за да се изплатиш на хората за доверието

Миро, Деси и Мария живеят в центъра на София – на десетина крачки от площад “Славейков”, в стар класически софийски апартамент. Ако искаш да паркираш наоколо, ти трябват железни нерви и няколко часа обикаляне.

Асансьорите са от онези с дървените решетки и тръгват, ако пуснеш монета от 5 стотинки. По тях можеш да се ориентираш за възрастта на кооперацията – почти връстница на столицата.

Живеят тук под наем. Севлиевски още не може да обясни на майка си защо като един отговорен мъж на 39 години не вземе да купи собствено жилище и да “осигури” децата и внуците си.

МВР трябва да се коалира с всички в държавата, а не да се държи като таен революционен комитет

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Какво направихме в парламента в петък? Казахме си неща, говорени стотици пъти преди нас, в същата сграда, по същия повод. Слава Богу, този път поне изрекохме думичката стратегия. Но в голямото говорене не казахме очевидните истини.
Първо, държавните институции, политическата класа, МВР, съдебната система, управлението въобще се държат с обществото като тайни революционни комитети, които произвеждат врагове, внушават страхове и фабрикуват тайни в някакви папки, снимки, статистики, записи. Всички се надцакват с компромати, единствено заради това кой да държи потока и кранчето на тайните. Същите тайни, които правят държавата заложник на страха – от репресии, от престъпници, от партийни врагове, от ченгета, а вече и от международен тероризъм.
Второ, мисленето се подменя вече 14 години с конфронтация, а оплакването остана единствена форма за носене на отговорност. Има ги и вечните внушения, че тези са по-добри от предишните, но също като тях са единствените, които стоят в тежката преса между недоволството на хората и натиска на “организирана опасност”.
Трето, пропуснахме да признаем, че въпреки престъпността, безработицата, несигурността, обществото вече има не страх за живота си, а страх дали не вървим в грешна посока. Дали не се опитваме по нов начин да възпроизвеждаме модела на тоталитарната държава. И най-вече дали политическото общуване не иззе маниера на мафията. Маниер, при който формата на общуване е на шпионаж и изнудване, човек е срещу човека, групата е срещу групата. Хората се чудят дали това не е политик срещу политика, партия срещу партията, министерство срещу министерството, целият елит – срещу обществото и държавата. С единствената цел, каквато има и мафията, -  да легитимира употребата на тайни, страх, сила и репресия.
Забравихме да кажем, че в България няма победа на престъпниците, а има липса на доверие към носителите на властта. Забравихме да кажем, че общественото доверие в последните години се използва като инструмент за преодоляване на престъпността, а не като индикатор за функциониране на държавата. Управлението днес продължава да бъде резултат от подхода “власт, произтичаща от тайните и страха”.

Чрез парите, държавата дава най-ясния знак, че тя приема да възстанови правдата

Г-н Севлиевски, преди дни НС прие на първо четене поправките в Закона за репресираните, внесен от Вас и подписан от още няколко Ваши колеги. Какви са мотивите Ви  за изменението на действащия закон?

- Основната задача и основната философия на този законопроект е да даде още един път доказателство, че държавата, от една страна, и гражданите, от друга страна, са приятели. Няма държава в света, която да функционира, когато хората смятат, че държавата е техен враг. А пък държавата и всички, които сме избрани от тези хора, трябва да даваме ежедневни доказателства, че ние сме готови да градим това приятелство. Когато се касае за правда, няма голяма и малка правда. Според мен, преди години законодателят е допуснал недоглеждане,  като е изключил едни лица от възможност за овъзмездяване или реабилитация. Аз не виждам причина това недоглеждане да бъде мултиплицирано и от този парламент.

Който укрива приходи или конфликт на интереси, си отива от политиката. Никой няма да гласува за него втори път. До 24 000 лева годишно може да получава парламентарист от страничен бизнес. Комисия ще разследва всичко ли декларират народните представители

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуват над 20 депутати от НДСВ. Член е на Политическия съвет на партия НДСВ, на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ в 39-ото народно събрание. Депутат от Бургаския многомандатен район. Женен с едно дете.

Г-н Севлиевски, най-после вашият проект за етичен кодекс на депутатите, след година и половина престой, ще влезе за обсъждане и гласуване. Антикорупционен закон ли е това?

Г-н Севлиевски, необходими ли са промени в кабинета? Ахмед Доган вече поиска “освежаване” на правителството.

- Ако разбираме освежаването като прагматизиране на българската политика – да. Първото нещо, което ми се струва, че НДСВ трябва да направи, е да промени името на партията. От Национално движение “Симеон Втори” в Национално движение за свобода и възход.

Невинаги е драма, ако парламентарна група се разцепи, твърди депутатът

Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ, заместник-председател на жълтата група и лидер на дискусионния клуб “Новото време”.
Севлиевски активно се включи в кампанията на независимия кандидат-кмет на Бургас Иван Витанов. Той бе подкрепен от различни партии, сред които и НДСВ, но на балотажа загуби срещу Йоан Костадинов.
След вота депутатът Севлиевски се извини на избирателите в града, а юристът Витанов отново се върна на поста областен управител на Бургас.

Г-н Севлиевски, защо след балотажа се извинихте на избирателите в Бургас?

- Поради една проста причина - преобърнахме представите на хората за политиката. В София тя изглежда образно казано като скъп бутик, в който никой не влиза. Всичко останало минава за провинция и политиката там е като стара прашасала бакалия. Нито стоката е стока, нито продавачите могат да продават. На всичкото отгоре преддверията са пълни с местни деребеи, квазибизнесмени, политически подлизурковци и в най-добрия случай наивници на демокрацията.

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г.в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Депутат е в 39-ото НС с квотата на НДСВ, ІІ избирателен район – Бургас. В момента е председател на ПГ “Новото време”. Член е комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Автор и съавтор на над 45 законопроекта. Женен е, има една дъщеря.

Какво е правилото на Севлиевски в живота или сентенцията, която спазва?

- Първо “Залудо работи, залудо не стой” и второ “Не изпадай в еуфория”.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

В нощта, когато се разбра, че българите вече не искат да гласуват, най-често се споменаваха “шамар за политическия елит” и “отдръпване от политиката”. Вероятно от кумова срама повечето политици заобещаваха да се впуснат в мъдри анализи, за да разберат какво и как се е случило.
Ако съдим обаче от опита си на граждани на тази страна, живели в нея през последните 13 години, отсега можем да кажем, че анализът ще ни се размине. И че никой партия няма да тръгне да се променя в името на целта да се върне доверието на хората в политическата класа и след две години да ги предизвика да гласуват. (Не просто за себе си, а да гласуват.) Защото партиите у нас мислят само кой колко бройки верни свои хора да вкарат във властта. Независимо дали тези верни хора са се оказали толкова безлични, че не са успели да накарат огромен процент от българите да се разходят до урните. Тук мерим партийните успехи

по количество, а не по качество

Тези, които успяха да влязат в местната власт, ще си траят, защото са постигнали своето. Онези, които не са, ще си траят, за да не понесат политическа отговорност за провала си.
Още не беше изсъхнало мастилото на вестниците, които цитираха политиците за “шамара” и “тревогата от ниската избирателна активност”, когато стана ясно, че никакъв откровен разговор и самокритични изводи няма да се случат. СДС тръгна на обединения, за които най-обичайното определение е “безпринципни”. БСП започна толкова високо и фалшиво да пее мантрата си за “лявата вълна”, че ако някой е изрекъл на глас някаква реална тревога, този глас със сигурност не се е чул. НДСВ пък дотам се стараеше да замаже чрез схоластика очевидността на провала си, че изобщо не се сети за гръмкия провал на политическата класа въобще.

Законът за трансплантациите дава право на всеки човек сам да се реши на тази жертва

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Той е депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание, от Бургаския многомандатен район. За парламентарните избори беше специалист по политически маркетинг на коалицията НДСВ. През последните 10 години е бил и секретар на Българското сдружение за честни избори и граждански права. Женен с едно дете. Зам.-председател на ПГ на НДСВ. Член на дискусионния клуб “Новото време”.

Г-н Севлиевски, мнозинството отхвърли ветото на президента върху Закона за трансплантациите, не го ли направихте единствено от политически инат?

­Да дискутираш не е инат. Не възразявам, напротив правилно е президентът да използва всяка своя възможност разумно да налага вето. Но пък всеки трябва да знае, че правото на политическа и морална позиция не може да бъде монопол на никого. И също така никой не бива да забравя, че в България отдавна не преследваме никого заради думите. И както е казано в библията: по делата ще ги познаете.

Радостен съм от развитието на нещата и от факта, че министър Велчев намери сили да оттегли своята оставка. Оттук нататък му предстои още много работа, както и трудната задача да изпълнява онази политика, с която НДСВ спечели изборите и започна да управлява преди две години. Мисля, че най-вече личната подкрепа на премиера и на Ахмед Доган за политиката, която той предлага и която следва, е оказала влияние за взетото решение. В политиката е важен крайният резултат. По-добрият образ на НДСВ преди местните избори е най-малкият проблем. По-големият проблем е по-добрият образ на България и точно заради това беше и оставката на министър Велчев. Политиката е изкуство да се правят компромиси и не виждам нищо лошо в това. Не виждам никакъв компромис по отношение на това, че трябва да оставим по-малко дългове на децата си, което е едно от основните неща, които иска министър Велчев. Действията му катализираха една изключително важна за България дискусия и това е дискусията за бъдещето на страната. Не само НДСВ, но и останалите политически сили трябва да бъдат доста консолидирани и доста професионално да водят тази дискусия. Най-голямата победа беше за онези политици, които искат прагматизъм, искат България да има ясно бъдеще. Беше огромна загуба за онези, които са свикнали с политиканстване да крепят присъствието си в българския политически живот.
Цялата история с яхтения компромат е като една стисната паста за зъби, от която пастата е излязла и не може да се върне обратно. Контрабандата да си върви, имат интерес онези, които правят контрабанда

В. “Пари”, 22 август 2003 г.

Яхтеният сценарий беше направен така, че на сцената да се появяват все нови и нови пушки. У нас има хорица, които вярват, че държат монопол върху България, но този път номерът им не минава, казва зам.-шефът на жълтата група

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. В парламента е член на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред и по енергетика. Член на дискусионен клуб "Новото време" в НДСВ и зам.-председател на жълтата група

Г-н Севлиевски, според вас ще бъде ли приета оставката на финансовия министър Милен Велчев?

- Десет пъти вече казах, че тя не бива да бъде приета. Нямам какво да добавя.

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г. в Троян. Завършил е география. Зам.-председател на парламентарната група на НДСВ. Член на политическия съвет на НДСВ. Един от учредителите на дискусионния клуб "Новото време".

Господин Севлиевски, доволен ли сте от работата на правителството в тези 2 години?

- Няма държава в света, където хората да са доволни от правителството. Важното е обаче правителството да полага повечко усилия, така че ако не изпреварва очакванията на хората, то поне да ги достига в много голяма степен. Ще бъде изключително глупаво, ако кажа, че съм доволен от работата на правителството. По-вероятно истинският отговор е, че има какво да се желае и всеки един министър трябва да вкара нова динамика в своята работа.

Избирателният кодекс оставя мижитурките в миналото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
зам.-председател на ПГ на НДСВ
и депутат от Бургас


Преди броени дни на първо четене в парламента беше гласуван един оспорван и дълго дискутиран проект – за избирателния кодекс. Този закон ще се превърне в може би най-големия успех на българското Народно събрание в последните 13 години. Защото той е най-вече успех за избирателя.
Основната му философия е да извади окончателно политиката  от ограденото пространство на жълтите павета и партийните централи и да даде властта на избирателите.Да сложи край на обидата, унижението и отдръпването на гласоподавателите от собствените им избраници, като им даде възможност да гласуват за личности, а не за партийни мижитурки.
Проектът за избирателен кодекс беше разработван дълго и задълбочено и беше дискутиран разпалено месеци наред. Но в основата на този проект стоят много ясни и прости принципи. Той означава контрол.Означава възможност за избор. Означава безкомпромисност към стремежа да се влиза в сградата с надпис “Съединението прави силата” с нечисти намерения.

КРАЙ НА ЛИЧНИТЕ ОБЛАГИ ВЪВ ВЛАСТТА

Скоро всички депутати ще имат различно поведение, казва зам.-председателят на ПГ на НДСВ Мирослав Севлиевски

НА "ВИЕ"

Победа за Новото време ли е влизането на двама от движението в ръководството на парламентарната група на НДСВ?
- Новото време не си поставя за цел да превземе една или друга крепост, а да смени времето. Не времето за мен или за теб, а времето за всички. Това е нашата кауза.

Оказва се, че моделът "фракция" в парламентарната група работи.
- Това, че някой политолог ни нарича "фракция", не означава, че сме такава. Ако бяхме фракция, щяхме да се саморазпуснем веднага след като заехме управленски постове. Новото време винаги си е поставяло цел в рамките на дискусията да катализира проблеми и теми, за които да търси парламентарна и обществена подкрепа. Ние се събираме, за да споделяме идеи и знания и да станем по-ефективни народни представители и по-добри политици. Винаги сме твърдели, че сме малка работилница във фабриката НДСВ. Целта е новото време да дойде за хората.

Опитоми ли Ви включването в ръководството на групата?

- Литературните образи в политиката обикновено са интересни и в повечето случаи помагат за онагледяване на политическите процеси. Този литературен образ, който се опитвате да прокарате, вероятно не е близко до истината. Първо нито аз, нито "Новото време" е било в ролята на опърничавата. Така че нямам нужда от опитомяване. Ако някога сме говорили за такъв процес, то "Новото време" е говорило за опитомяване на българската политика.

Все пак включването в ръководството на НДСВ на двама от членовете на "Новото време" ще намали ли опозиционните течения в групата?

- Ако Вие наричате "Новото време" опозиционно течение, аз нямам никаква причина да се съглася с Вас.

Дебатите са за хората навън, казва Мирослав Севлиевски, депутат от НДСВ

Депутатите от клуб "Новото време" бяха като че ли надеждата на вносителите вотът да успее. Имат ли основания?

- Спекулациите, че членовете на "Новото време" са против управлението, са много пресилени. И се използват от всички опоненти на НДСВ. Ние сме дискусионен клуб и смятаме, че светът не е статичен. Каквито и промени да има обаче, днес те са и трябва да бъдат в рамките на НДСВ. "Новото време" подкрепя еднозначно премиера.
Някои от изказванията в пленарна зала не ви ли убедиха, че вотът е добре мотивиран?

- Дебатът не ми донесе кой знае какво. И не вярвам, че е донесъл кой знае какво на българските избиратели. Той имаше за цел да внуши, че българската политическа класа не е в състояние да управлява България. И затова е необходима промъкващата се като партизанин към мандра идея за твърдата ръка. Това е нещо, което се пробутва у нас от големи групи хора. Но, надявам се, те разбират, че номерът няма да мине. Това е истината.

Или седем прости начина да превърнеш енергията и достойнството в умора и отчаяние
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Член на Политическия съвет на НДСВ и на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Депутат от Бургаския многомандатен район. Координатор на дискусионен клуб "Новото време", иницииран 22-ма депутати от НДСВ. Един от героите на яхтения компромат от МВР-доноса.

Вече почти месец името ми е замесено в унизителен скандал и се подмята поне по пет пъти дневно във всички вестници, радиа и телевизии. Защото, твърди се в сценария, съм бил на безплатен обяд на яхта и докато съм гледал "Формула 1" заедно с двама министри, някой човек със съмнителен бизнес нещо очаквал от нас. Но да не припомням сюжета, едва ли е останал някой в страната, който да не е разбрал и да не се е почувствал обиден от факта, че "и тия са като ония - пак същата история…"
Като човек, който се занимава с политика от години, не бих могъл да подмина анализа на случай от такъв калибър, дори името ми да не беше замесено в него.
Защото в яхтения компромат изкристализират всички характеристики на политическата уродливост, която се опитва да се случи през последните 13 години.
Демокрацията в България има своите успехи и своите трудно извоювани победи. Но има и своите уязвими места - и може би днес те са повече, отколкото в еуфоричните дни на 1989 - 90 г. Каква е разликата? Тогава се говореше за идване на танкове. Днес, пак под сурдинка, се говори за идване на "твърдата ръка". Тогава имаше добри и лоши и си въобразявахме, че се разпознаваме лесно, та даже по това кой носи брада и скача на площада. Днес пак много се говори за добри и лоши, но най-вече се говори за сценаристи. И тогава, и сега има същите твърди глави, които органично не приемат думата демокрация, но умеят да жонглират с компромати.

Не е случайно, че докато течеше яхтеният сценарий, като партизанин към мандра в обществото плъзна дебат за необходимостта от "твърдата ръка". Някои се вживяват в мечтания за хунти и режими на генерали и полковници, предупреждава депутатът от НДСВ.

Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски не изключи мобилния си телефон в деня когато скандалът с яхтата тръгна в публичното пространство. Звънят му приятели, политици от различни цветове и репортери от всички медии. Разговорите са идентични. “Бях на въпросната яхта в Монако. Нае я  Спас Русев, с когото сме приятели още от 1990 година, от СДС. Всички се радвахме много, че успяхме да гледаме “Гран при”. Непрекъснато имаше коктейли, а хората се местеха от яхта на яхта. Не е имало никакво плаване в открито море – всички съдове бяха на брега, а по палубите им почитателите на Формула 1 се веселяха. И там българите се откривахме, запознавахме се и разговаряхме. Спомням си, че Иван Тодоров ни обясни, че живее в Монако и че съпругата му има магазин за бижута. Нищо друго не сме говорили.”

Г-н Севлиевски, скандалът променя ли нещо в живота ви?

- Ням политик, който може да излезе сух от подобен скандал, независимо от неговата невинност и искреност. Това е ясно на всички, защото не се случва за първи път в страната ни. Разбира се, аз съм хем концентриран, хем в напрежение, семейството и близките ми са разстроени, но аз ги успокоявам с факта, че зная, че ще има още компромати. Няма да се учудя и от наличието на нови атаки.
Давам си ясна сметка с какво се занимавам, познавам и балканската практика, която допуска подобни нрави и явления. Винаги съм знаел, че ще има сериозни конфликти между старото и новото време.

Защо МВР не арестува Доктора, след като е мафиот, пита депутатът

Г-н Севлиевски, кажете за снимките....

- Тази папка се нарича не «Мафия», а «Компромат» или «МВР», или «Смях». Бъдещето ще покаже кое от трите неща е вярно. В компроматна война съм и ще я спечеля.

Кой води компроматната война?

- Много са. Засегнати са тези, които наричам "политически интриганти". Онези, защото съм защитавал "Краун ейджънтс". И другите, които ги е страх, че ще има данъчна полиция.

Като имам снимка с папата, католик ли съм?

Г-н Севлиевски, как се случи така, че се оказахте герой от “ония снимки с мафията”, за които ген. Бойко Борисов обяви, че били описани в доклада на МВР? Кога, с кого и как точно присъствахте на борда на яхтата в Средиземно море?

- За въпросните фотографии засега се носят само легенди. Не съм ги виждал, не знам сън ли са, или реалност. Мога да отговоря само на втория ви въпрос – на борда на яхта съм бил миналата пролет, когато заедно с жена ми Десислава отидохме в Монако да гледаме състезанията за “Гран при”. Тъй като трасето на състезанието минава през целия град, част от трибуните за зрители се разполагат върху закотвени яхти. Бяхме аз и Деси, Милен Велчев със Симона, Пламен Петров с жена му и шестмесечната им дъщеря. Беше и Спас Русев с детето си.

Господин Севлиевски как ще коментирате изнасянето на вашето име в папката на МВР за връзки на политици с мафията?

- Смятам, че тази папка се нарича не Мафия, а Компромат, или МВР, или Смях. Понеже ми се струва, че това е очевиден опит за компромат, не съм учуден. Аз съм чист пред съвестта си и бъдещето ще го покаже. Но понеже вярвам, че съм в компроматна война, ще бъда много пестелив в думите си и вярвам, че ще я спечеля.
Засегнати са онези, които наричам политически интриганти. Засегнати са, защото съм защитавал Краун ейджънтс. Както и онези, които ги е страх, че ще има данъчна полиция. Много интереси са засегнати. Ние сме в кръгова отбрана.

Защо Бойко Борисов се включи в тази компроматна война?

- Питайте г-н Борисов.

Имам снимка и с папата, но това не значи, че съм католик, твърди набеденият депутат от НДСВ

Г-н Севлиевски, изненадан ли сте от изнесената информация за ваша снимка?

- Понеже ми се струва, че това е очевиден опит за компроматна война, не съм изненадан, по-скоро го очаквах. Преди да се направят подобни медийни изяви, би било добре тези, които ги правят, хубаво да премислят кога какво казват. Аз съм чист пред съвестта си и бъдещето ще го покаже. Но понеже вярвам, че се води компроматна война, оттук нататък в следващите дни ще бъда много пестелив в думите си и вярвам, че тази война ще я спечеля.

Кой води компроматната война?

- Всички засегнати. Засегнати са много. Засегнати са тези, които наричам "политически интриганти". Засегнати са някои, защото съм защитавал "Краун ейджънтс". Засегнати са онези, които ги е страх, че ще има данъчна полиция. Но какво да направя аз? Много интереси са засегнати, малко сме в кръгова отбрана.

Г-н Севлиевски, как ще коментирате появата ви в папка "Мафия"?

- Смятам, че тази папка се нарича не "мафия", а папка "компромат", МВР или "смях". Бъдещето ще покаже кое е вярно. Това е очевиден опит за компроматна война. Не съм учуден, очаквах го. Аз съм чист пред съвестта си и бъдещето ще го покаже. Но понеже вярвам, че съм в компроматна война, от днес нататък ще бъда много пестелив в думите си. И ще спечеля войната.

Кой води компроматната война?

- Е, всички засегнати. Те са много. Тези, които наричам "политически интриганти". Онези, които са против, че съм защитавал "Краун ейджънтс". И които ги е страх, че ще има данъчна полиция.

Като имам снимка с папата, католик ли съм?

Г-н Севлиевски, как се случи така, че се оказахте герой от “ония снимки с мафията”, за които ген. Бойко Борисов обяви, че били описани в доклада на МВР? Кога, с кого и как точно присъствахте на борда на яхтата в Средиземно море?

- За въпросните фотографии засега се носят само легенди. Не съм ги виждал, не знам сън ли са, или реалност. Мога да отговоря само на втория ви въпрос – на борда на яхта съм бил миналата пролет, когато заедно с жена ми Десислава отидохме в Монако да гледаме състезанията за “Гран при”. Тъй като трасето на състезанието минава през целия град, част от трибуните за зрители се разполагат върху закотвени яхти. Бяхме аз и Деси, Милен Велчев със Симона, Пламен Петров с жена му и шестмесечната им дъщеря. Беше и Спас Русев с детето си.

Компромат ли е снимката ви на яхтата на Доктора?

- Това е очевиден опит за компроматна война. Би било добре тези, които ги правят, хубаво да премислят кога какво казват. Аз съм чист пред съвестта си и бъдещето ще го покаже. Понеже вярвам, че съм в компроматна война, в следващите дни ще съм много пестелив в думите си и вярвам, че тази война ще я спечеля.

Как?

- Ще се защитавам и по съдебен ред, ако е необходимо. Посъветваха ме, когато имам такъв проблем, да го осветя, да го направя публичен.

Прав е премиерът, че не трябва да се делим на червени и сини, а на добри и лоши, казва депутатът

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география, а по професия е инвестиционен консултант. Владее руски и английски език. Депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание. Член е на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред и по енергетика. Основател и лидер на клуб "Новото време" в НДСВ.

Г-н Севлиевски, защо отказахте да оглавите предизборния щаб на НДСВ? А май бяхте фаворит...

- Не съм се отказал. Политическият съвет на НДСВ избра г-н Церовски. Само при социализма постовете определяха колко си добър в професията си или в политиката.

“Новото време” търси градивни идеи, а не инструменти за оправдаване на провалите

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Член е на Политическия съвет на НДСВ и на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Депутат от Бургаския многомандатен район. Женен с едно дете. Той е координатор на дискусионен клуб “Новото време”, иницииран 22-ма депутати от НДСВ.

Преди две години повечето участници в групата за натиск “Ново време” се обединихме около една кауза, за която вярвахме, че ще разруши остарелите и компрометирани политически модели от досегашния преход. Използвахме същото име, когато преди няколко дни решихме да формираме дискусионен клуб в рамките на Парламентарната група на НДСВ, за да подчертаем, че не оспорваме, а напротив - продължаваме да вярваме в каузата на новото, което НДСВ е призвана да защити.
Поради натрупаните през годините цинизъм и разочарования, каузалното говорене у нас вече не предизвиква ентусиазъм, а ирония, и често се бърка с патетика. Затова ще се стремя да обясня целите и стремежите ни възможно най-неемоционално.
Първо. Законите, които излизат от Народното събрание,
и на които голяма част от гражданите за съжаление гледат като на нещо абстрактно, оформят лицето на нацията. От това какви закони приемаме и какъв е дневният ни ред зависи до голяма степен дали в България стимул ще получат предприемчивите, креативните, енергичните личности или инертните, ленивите, мързеливите, страхливите. Във всяка нация процентното съотношение на едните и другите е горе-долу еднакво. В Белгия, Гърция, Италия мързеливите и неспособните не са по-малко, отколкото в България. Какво тогава ги кара да работят по-добре от нас?
Именно законите определят коя от двете групи ще получи предимство и ще оформи характера и начина на живот на обществото. Чрез нашия максимално отворен за дискусии клуб ние ще създадем такава творческа среда при писането на законите, че всеки нормативен акт, гласуван в Народното събрание да подкрепя съзидателната енергия на българина, а не склонността да чака наготово някой друг да му оправя бакиите. Тоест по тази линия ние имаме ясно определен враг – инертността и пълната дезинтересираност от държавата, освен когато имаме да взимаме нещо от нея.

Дискусиите текат от много време не само сред тези 22-ма души, а сред всичките ни колеги. Ако човек е следил законопроектите, по които някои от нас са основни вносители, ще види, че повечето от хората тук са и съвносители. Това може да се разбере, ако се направи справка в деловодството на Народното събрание. Така че учредяването на клуба не е чрезвичайно събитие. По-важен обаче е въпросът защо решихме да обявим инициативата. Когато група народни представители - повече от 10 души, се събират и дискутират закони и политика, то поради недобрата практика на прехода най-вероятните интерпретации са за конспирация, за приятелски кръг и фракция, опит за някаква промяна и т.н. Единственият начин да покажем, че не е така, е да запознаем публично всички с намеренията си. Създаването на клуба не е опит за преформулиране, а опит за артикулиране. Тук няма монопол.

В. “Пари”, 14 април 2003 г.

Мирослав СЕВЛЕВСКИ,
Председател на клуб Новото време

От няколко дни непрекъснато ме питат какво точно ще правим. Бих искал да дам един пример. Бай Хасан от село Паисиево, Силистренско, има орехи и успява сам да ги продава в Лос Анджелис. Вярваме, че ако бай Хасан чрез нас успее да получи обществено признание и да сподели своя опит, то той ще бъде полезен и за всички в Троян, Малко Търново, Петрич, Бургас. Вярваме, че това е начинът днес да направим нещо за доброто на България. Искам да ви кажа и още едно нещо за бай Хасан - той има и собствена социална политика, дава работа на тези, които нямат крави - да събират орехи.
Бихме желали съвместно да открием подобни практики. Вярваме, че българското общество, години наред делило се на сини и червени, след идването на царя вече се дели на добри или лоши. Вярваме, че добрите българи трябва да успеят. И да ги съберем.
Поискахме да наречем нашата инициатива Новото време поради факта, че с идеята за Новото време за свързани всички усилия на българите през тези години за по-добър живот. И по този начин искаме да покажем, че ние ще работим за една по-модерна България.

В. “Пари”, 11 април 2003 г.