Блог на Мирослав Севлиевски

ПОЛИТИЦИТЕ ДЪЛЖАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА ДОСТЪП ДО ЗНАНИЯ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
39-о Народно събрание, 15 септември 2004 г.

Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Днес е празник! Хиляди български деца ще прекрачат за пръв път училищния праг. На празник хората си пожелават здраве, любов и успех.
А политиците най-често използват празниците, за да се харесат на обществото.
Но любовта към децата и загрижеността за тяхното бъдеще не могат да бъдат кампания за един ден. И само в този ден, заедно със запалените фарове, да ни светва и лампичката на тревогата – тревога от това, че вече 15 години правим ялови реформи и объркваме не само системата на знанието, но и мотивацията на децата. И само в този ден да обясняваме колко нови концепции сме съчинили за образованието и колко добре ще започнем да го реформираме от утре.
Новото време няма да участва днес в тази кампания. Новото време работи – проучва състоянието на българските училища, съветва се с хора, които разбират от тази област, пише и внася закони, които ще направят реформата не по-красиво изказана, а осъществима и работеща. Казвал съм много пъти и пак ще повторя – децата на България са ни дали тази държава назаем, а не сме я получили в наследство от бащите си. И всеки ден от нашата работа трябва да е посветен на нейното настояще и на нейното бъдеще. А не само 15 септември.
В политическата програма на Новото време е записано, че промяната в България е невъзможна, докато науката, образованието и здравеопазването са губещи и непрестижни сегменти от икономиката, а не генератори на ръст.
Само ново отношение, нови закони и правила ще направят така, че на бизнеса да му е интересно и изгодно да инвестира в тях, на учителите да им е комфортно да работят в тази престижна област, а на децата и родителите – да им е приятно да получава услугите им.
Поне в този ден ние, политиците, трябва да отговорим: дали изпълнихме наглед простичката задача – да осигурим достъп на децата до знанието.
Само отговорът на този въпрос ще изясни ние обичаме ли децата на България, дали се грижим за здравето им и за бъдещия им успех. Дали сме направили така, че българските учители да се чувстват добре в системата, в която са призвани да градят бъдещето.
Ако не сме готови с отговор, е по-добре да се извиним и на учителите, и на децата – не за капещите покриви, за печките на дърва и липсващите компютри.
Да им се извиним за всичките 15 години безплодни политически опити с образованието и да си признаем неуспеха, че така и не осигурихме нито комфорта, нито престижа, който учителската професия заслужава.
Учителите са нашите нови възрожденци, от които очакваме да възродят българското образование – те са тези, които ние сме длъжни да подкрепим, и най-после да спрем да експериментираме с техните нерви.
Днес е техният ден. Да им пожелаем здраве и сили, защото без тях общият български успех е невъзможен.