Блог на Мирослав Севлиевски

ОТКАЗЪТ ОТ ГЛАСУВАНЕ Е БЯГСТВО


Изказване на Мирослав Севлиевски,
по повод откриването на новия политически
сезон на 39-о НС, 14 януари 2004 г.



Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.

Колеги,
През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Сега на 39-ото народно събрание, на всички нас, ни остават само 164 дни и всеки българин трябва да си отговори на няколко въпроса и да вземе няколко решения. Едно от тези решения е съдбовно. Всеки трябва да реши остава ли в България или иска да избяга. Защото ако си решил да останеш, това означава да гласуваш. Гласуването е за това да има държава, да има бъдеще. Отказът от гласуване е бягство. Както е бягство и политическият отказ от ефективна работа. Бягство е поредната партийна подялба на миналото. Бягство е възкресяването на страха, на вражеския език, на заплахите, на компроматите, на досиетата.

Новото време няма да участва в ретроградния дебат, който се води от старите партии, устремени към нов мандат на разпределението. Новото време призовава към 164 дни на създаването.
През декември казах, че 2005 година трябва да е година на възраждането на българското образование. И ако има важно предизвикателство пред нас, депутатите, за последните 164 дни от този парламент, то не е да измисляме нови закони и нови думи. Думите на новата политическа година са възраждане на българското образование и наука.
Ако през 1885 година Съединението е правило силата, днес образованието и науката правят държавата. Изборът пред българите и българските политици е да имаме куража да обединим България – заради училището и децата, заради своето бъдеще, заради успеха на държавата.
Призвани сме да вложим всичките си политически умения и да приемем за своя кауза възраждането на българското образование.

Уважаеми дами и господа,

Този парламент и всяка група в него обеща на избирателите си и на цялото общество да реформира българския политически модел. Ако искаме обществото да има вяра в институцията Народно събрание, във върховенството на неговите решения, ние сме длъжни да изпълним това обещание. Длъжни сме да премахнем привилегиите за партиите, длъжни сме да приемем ново изборно законодателство, да гласуваме закона за референдумите и етичния кодекс.
Новото време не ще се откаже от нито един свой закон, от нито една своя инициатива. Новото време даде пример как се прави модерна политика – ясно, публично и ефективно, пред и за цялото общество.

Уважаеми колеги,

Призовавам ви тези 164 дни да са най-ефективните в 39-ия български парламент. Да покажем, че не сме избягали от доверието, с което хората са ни пратили тук. Да докажем, че оставаме. Че можем да приемаме закони и да вземаме ефективни решения, които ще накарат хората да вярват, че има смисъл да гласуват.
Ние имаме мисия. Нашата мисия е да възстановим истинността на политическия модел и не само да караме хората да вярват, а да ги мотивираме. Да ги мотивираме не като ги връщаме в миналото и им насаждаме страх. Защото това е политическият език на студената война. Модерният българин отдавна не говори на този език. Това е езикът на паяка, който те дебне иззад ъгъла да паркираш срещу правила, които не знайно кой е измислил, само да те накаже и глоби.
Партиите на паяка нямат бъдеще, бъдещето е на партиите на свободното придвижване. Страхът, принудата, привилегиите и миналото са политическите паяци-чудовища. Ние, партиите в парламента, притежаваме инструментите, с които да направим хората свободни от тези чудовища. Ние притежаваме силата на доверието, дадено ни да пазим националния интерес. А той е да възродим страната. Не да плашим хората.
На България е нужна демокрация, която внушава доверие, а това зависи единствено от качеството на партиите и на техните представители в парламента. Длъжни сме да докажем, че има справедливост и отговорност в управлението, че политиката е разумна и морална.
И ако и през тези 164 дни не докажем, че сме в състояние да се справим, на изборите не бива да очакваме национално доверие, а национално възмущение.
Дано всички имаме разум да не го допуснем.