#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

Въстанието на царя. Скандалът е замислен отдавна. Жълтите партизани работят за БСП

13 Юни 2007 г., публикувано в Архив

Въстанието на царя.
Скандалът е замислен отдавна. Жълтите партизани работят за БСП

Мирослав Севлиевски

През 2005 година с мандата на ДПС и с участието на БСП и НДСВ беше направена коалиция с ясно лимитиран политически хоризонт от 4 години. Вече минаха две от тях, изпълнено е и предназначението на тройния съюз – членството на България в ЕС.
Зейна липсата на обединителна идея, която да е алиби пред обществото за това, че все още са заедно. Съдържателната пустота на коалицията открои нужда от нова посока и цел на българската политика и предизвика настоящата криза. Трусовете в две от управляващите партии са следствие от този разлом, а не са негова причина.

Коалиционно алиби

Липсата на легитимно оправдание за това защо БСП, НДСВ и ДПС продължават да крепят съюза, въпреки недоволството на членовете и избирателите си доведе до стресиращите резултати от евровота. Още преди тези избори, които официално стартираха политическата криза (скандалите бяха само тренировка за очаквания сблъсък), проблемът беше видим за публиката. Трите партии в управляващия съюз нямаше как повече да крият, че никой от тях не иска на следващи избори да се коалира с нито един от сегашните си партньори. Отклониха коалиционното напрежение, което обаче удари по партийните им основи.  
Как тройният съюз стигна дотук – да е още цял, но частите му да са сериозно пропукани? Ето фактите в телеграфен стил. Провалено беше създаването на либерален съюз, което доведе до сериозно фрагментиран парламент без политически и идейно отчетливо мнозинство. Последваха няколко часовото „първо правителство на Станишев” и няколкомесечните пазарлъци за коалиция. Роди се вътрешно противоречивият, заченат на тъмно и с много орисници троен съюз. Влязохме в ЕС. Появи се ГЕРБ. Преизбран беше президентът. Престъпността не се снижи, убийствата продължиха. Гръмнаха мощни корупционни и политически скандали. Те подмениха дори политическата агитация преди евроизборите. Кампанията и гласуването останаха като фон на разстрелите и споровете кой притежава държавата. Вотът се случи някак между другото. А резултатите (както винаги) изненадаха партиите. Този път обаче не можеше да мине редовното обяснение с апатичния избирател и наказателния вот. Не поради историческия характер на изборите, а защото на обществено изчакване бяха оставени последствията от скандалите в БСП, а с тях и належащите промени в кабинета „Станишев”.
Появи се потребност от пресен политически скандал, който да поеме вниманието и да го отклони от истинските проблеми на държавата. А какво може да отклони вниманието от един премиер и партията му? Естествено, поне един цар и партията му. Особено когато има да прави не някаква си сбирка, а цял извънреден конгрес, в най-голямата зала в България.

Парола „преврат”

Когато Станишев дойде в НДК и се пошегува по Живковски: „два конгреса - една цел”, никой не предполагаше, че това е парола за начало на преврата. Седмица по-късно той има абсолютни основания да се обади на Пламен Панайотов и Даниел Вълчев и да им благодари за резултатите в полза на БСП, каквито не успя да постигне дори соцпленумът на „Позитано” 20 в същия ден.  
Още не е ясно какво бъдеще очертава конгресът за НДСВ, но е фактически доказуемо, че той осигури безпроблемно настояще на БСП и ДПС. Повече от седмица никой в държавата не говори за скандалите, за оставките, за провалите, за корупцията, за фондовете, за икономическите лобита, за олигарсите, за кризата в политиката на управляващите, за неработещия и непроизвеждащ парламент.

Времето на Врабча

Дори посещението на Буш не отмени сводката, която следи с извънреден интерес – кой влиза и излиза от „Врабча”,  слънчево или дъждовно е в душата на някой объркан царист и каква фауна проявява мисловни процеси.
Фактите от и след конгреса показаха ясно причините, заради които преди три години Новото време напусна НДСВ. Доказаха, че кризата сега е умишлено предизвикана. Имам причини да го твърдя, не само защото познавам много добре и от кухнята маниера на хората, които винаги са се били в гърдите, че са лоялни на царя. Това е тяхната политика - изведнъж стават морални защитници на закона и процедурата, щом обаче нещо застраши постовете и властта им.
Всички помнят, че когато водещи на конгреса биваха Панайотов и Вълчев, изборът в НДСВ ставаше с ръкопляскане, а не с гласуване. Странно как тогава силата на аплаузите заместваха броенето на гласовете, а сега то е повод за въстание. Защо тази група сега се опитва да представи конгреса като преврат, а те да се именуват контрапревратаджии, които са спасили партията и лидера си? Защо ли още преди гласуването на новото ръководство царят произнесе думата „интриги”, когато маркира периода, в който НДСВ регистрира тотален спад на избиратели.  
Какво всъщност се опита да направи Сакскобургготски на този конгрес? Да махне името си от това на партията и да демократизира устава – за да осигури нов политически хоризонт на НДСВ. Все пак идват нови избори, ще трябва да се предлага нова политика. Истинската причина за раздора е неговото предложение за промяна - министрите на НДСВ да не съвместяват и партийни длъжности. Другата е в списъка на 12-те нови членове на Политическия съвет, които той предложи. Тези два негови хода поставиха извън играта всички, които след като преспаха една нощ, разбраха, че губят основния си източник на пост, власт и влияние. Най-накрая царят въстана срещу политиката „Панайотов”.
Даниел Вълчев още на конгреса показа страха, че без царя са никой и насочи „справедливия си гняв” към Милен Велчев и другите организатори на конгреса. Споменавайки името Велчев обаче, всяко тяхно изречение има предвид Симеон. Защото на практика въстават, не срещу воденето на конгреса, а срещу предложенията на лидера си.

Бунт вместо отговори

Да приемем, че Велчев се оттегли, или го изключат, какво ще промени това за НДСВ и за групата, която така и не казва какво иска да се случи с партията им? Свинаров сподели, че е най-добре да стане така „все едно конгресът не го е имало”. Но него го имаше. И ако той не се беше случил по този скандален начин, същите тези хора, които бяха и продължават да са ръководство, трябваше да дават отговори. Да кажат защо след като царят е поискал оставките на политическия съвет, само Велчев и Арсенова са ги подали. Да представят анализ на състоянието на НДСВ, което е резултат от тяхната политика. Да обяснят как от 2 милиона избирателите им спаднаха на 100 хиляди. Да кажат защо от Нова година досега не са приели нито един нов член. Защо са оставили неприети 800 кандидати, заявили писмено желание да станат партийни членове.
Има ли изобщо нормална партия, която да реди съмишлениците си на опашка, все едно са пред КАТ. Струва ми се, че точно това е работата политическото ръководство и най-вече на главния секретар – да издават членски книжки, а не да показват списъци, че още не са ги издали. Тези факти водят към извода, че скандалът е обмислян отдавна.

Венец за заслуги

Провалът на конгреса е само венецът на тези усилия. Имат и далеч по-големи „заслуги”. Мнозинството от сегашната парламентарна група на НДСВ, която се опитват да представят като единствен и автентичен носител на партията, е резултат от кастинга, проведен от Панайотов и Вълчев. Провалът на опита за либерален алианс през 2005 година също е техен принос. Постижение от техните преговори е и участието в тройната коалиция. Както и категоричната политическа крачка вляво. Това им донесе постовете, както и влиянието върху сегашните „недоволни”, които влязоха в парламента по техния списък.
Логично би било - след като не са съгласни с участието в тройния съюз и правят сондажи сред своите симпатизанти за излизане от него, да го напуснат или министрите от НДСВ да си депозират оставките пред премиера. Вместо да предложи политика, както винаги кръгът „Панайотов” копираха под индиго позата на Овчаров и Сидеров „анти-ДПС” и се правят на по-големи антикомунисти от царя.
А на царя преврат с помощта на червената армия му е дежа вю. Преживял го е на 9 години, сигурно ще го преживее и на 70. Първият път го изгонили от страната за 50 години, въпросът e какво ще стане с НДСВ, ако царят напусне партизаните си сега. Ясното към днешна дата е, че скандалът предстои. Шансът на НДСВ е БСП на конгреса си на 16 юни – рожден ден на Сакскобургготски, да пусне по-голяма сензация от въстанието на царя.

13 юни 2007 г.
В. „24 часа”

Коментари

qiljyiqi

04 Февруари 2010 г., 21:54 часа

6lNBJC <a href="http://kygzlxjyjcvz.com/">kygzlxjyjcvz</a>, [url=http://arglboflmbvk.com/]arglboflmbvk[/url], [link=http://rfrwkuevypoq.com/]rfrwkuevypoq[/link], http://pdmgozxmxhfk.com/

pcjaig

22 Януари 2010 г., 15:57 часа

SA1U2s <a href="http://qjhglntqklnh.com/">qjhglntqklnh</a>, [url=http://vsfrjhcmanfa.com/]vsfrjhcmanfa[/url], [link=http://irtqoayyzsnw.com/]irtqoayyzsnw[/link], http://goplydxcwvvq.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент