#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

Коалиция за десните? Със средната класа!

31 Май 2007 г., публикувано в Архив

Коалиция за десните?
Със средната класа!

Това е спасителният ход, а колко парчета от СДС-ОДС ще се обединят, не е толкова важно

Мирослав Севлиевски


Да се коалира, да се обедини, да се събере за изборите. Да извади нови лица, да махне старите. Да се прикрепи към друг. Да се обезглави, да се саморазпусне, да се събори, да се построи отново.  
Всичкото това е за десницата. Но по-скоро за няколкото имена, които са физиономия на дясното през последните няколко години, а не за това, кого и как ще представлява десницата.
Предложенията валят откакто на евровота десните партии не успяха да изпратят и един свой представител в парламента на Европа. Тези оферти обаче съвсем не са нови. Биват подновяване преди, по време и след всички избори от 2001 година досега.
Ако има нещо различно сега, то е в кризата, която разтресе левицата. В нея именно е шансът за възраждане на десницата. Независимо дали за стабилизирана формация от сега съществуващите десни, или

за нова дясна партия – шанс има.

Говоренето за вариантите за дясно обединение сега са полезни и не бива да се отхвърля емоционално нито едно предложение. Но обединение не на парчетата от СДС-ОДС, а за обединение на десните избиратели с партиите, които ще ги представляват.
Кризата в десницата започна да се развива някъде през втората година от управлението на Иван Костов. И макар тези процеси да бяха видими не само за партийната централа, но и за избирателите, бяха пропуснати две ярки възможности да бъде съживена и укрепена десницата, а с това и доверието на електората. Първата беше през 2001 година, когато СДС можеше, но отказа да направи правителство с НДСВ. Втората беше преди изборите през 2005 година, когато не бе сформиран либералният алианс между НДСВ, ДПС и Новото време. Като грешка на десните може да се брои и това, че не те, а левицата направи правителство с либералите. И така пропусна още една възможност да реализира нормалния съюз между либерали и консерватори.
Шансът сега е в това – десните да приемат за своя дясната политика. И май за пръв път от много време насам изглеждат готови да си простят помежду си и да се помирят с либералите. За да могат да се обединят в името на обща модерна политика, а не в името на този или онзи лидер.
Има и допълнителни причини, които задълбочиха кризата в дясното, но и подсказват изхода от нея. През всичките години МВФ представляваше средната класа у нас – настояваше за правила, за закони, за прозрачни механизми, за отчитане, за създаване, а не за разхищаване; финансираше, предлагаше перспективи и варианти, следеше, проверяваше, искаше отговори. Сега вече го няма МВФ и

средната класа има нужда
от политическо представителство.

Но за целта ще трябва да се организира и да започне да заделя пари за политика. И за да стане това, са нужни нов избирателен закон, мажоритарни избори, прозрачни правила за финансиране и отчитане на партиите, разширяване на публичния регистър, етичен кодекс на депутата, закон за лобизма. Проектозаконите на Новото време от 39-ото Народно събрание са добра основа за това.
Ако преди десет години имаше нужда от стабилизиране на лева и излизане от хиперинфлацията, днес икономиката и средната класа имат съвсем други проблеми – как да си осигурят квалифицирани служители, как да си обновяват техниката и технологиите в крак с кокурентите си на европейския пазар, как да получават по-бързо и по-евтини финансови ресурси и как да получават по-качествено обслужване от държавата.
Средната класа иска стабилна и прогнозируема икономическа среда; ясни и бързи административни процедури; прозрачност в работата на административните органи; публични регистри на решения, концесии и общинско и държавно имущество – при това в интернет; модерно обслужване – при това на съвременно технологично равнище; програми за насърчаване на малкия и средния бизнес; инвестиции в техния капитал (закона за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия). Ако кризата в левицата направи изкопа, то средната класа е основата,

платформата за новия десен проект.
 
Десницата би си върнала шанса да управлява, ако спре да воюва със сродните си по идеи и политика формации. Ако не иска да пропусне и този шанс, не бива повече да се случва това, с което бе белязано 39-ото Народно събрание. Не бива десни представители като Петър Жотев и Йордан Нихризов, например, свирепо да оспорват едни напълно десни закони като този за дружествата със специална инвестиционна цел и за насърчаването на инвестициите в малките и средните предприятия. Не бива десницата да е против модернизацията на образованието и да нарича „пазарлък” 100 млн. инвестиции в средните училища, само защото те са договорени от друга партия. Макар, че благодарение на този „пазарлък” днес децата имат компютри в училище. Десницата не може да мълчи и когато става дума за данъчните облекчения за технологични дарения на училищата и университетите, вместо да превърне това в своя национална кауза.  
Тук – в конкретните действия и политики, е разминаването между партията и желаната и социална и обществена основа. Те могат да се сближат, ако най-сетне десницата и центърът се ориентират по вярната

политическа координатна система.

По нея десните да издирят, разпознаят и привлекат своя електорат и ясно да определят себе си. Преди да подредиш един пъзел, първо разделяш парчетата по цветове. Така е и в политическата картинка, която беше разбъркана на евроизборите или поне тогава ясно видяхме колко са размесени цветовете и размити очертанията. А вододелите и ориентирите тук са прости и лесно разпознаваеми:
Личните планове на хората - В класическата схема десните избиратели се определят като хора, които имат свои лични планове, а леви са тези, които чакат някой да им ги направи.
Предвидимост - Тези, които имат лични планове, искат няколко ясни неща. Искат да знаят накъде отива държавата, каква е програмата на партията – ясно и просто формулирана, и къде в тази програма избирателят вижда осъществяването на неговия личен план. За избирателя е важно да има прогнозируемост, предвидимост, перспектива и коя от партиите му ги предлага. Видно е, че нито една от парламентарните партии към днешна дата не отговоря на личните планове на избирателите.
Бъдеще или страхове - Образно казано десните партии се отличават с това, че предлагат бъдеще, а левите насаждат страхове. Всеки сам може да си направи извода по тази ос къде се намират днешните български партии. И кой и на базата на каква политика у нас се именува, ляв, десен или центрист.
Десницата има шанс да се заяви отново, да се обедини и стабилизира, но преди това трябва да подреди своя пъзел. И то по следващия важен показател:
Лидерство - Първо десните да признаят на избирателите си, че една лидерска или командриска партия няма как да е дясна. Тя има на картинката само физиономията на големия началник, от който всички останали очакват той „да ги оправи”. А десният избирател не ще месии и пророци, той иска реална ежедневна политика, формулирана ясно и конкретно.

31 май 2007 г.
В. „24 часа”

Коментари

qnjwwgwiafq

04 Февруари 2010 г., 21:57 часа

qEVIrf <a href="http://icsnclcnblmf.com/">icsnclcnblmf</a>, [url=http://ppuhosfrnbio.com/]ppuhosfrnbio[/url], [link=http://gbmzamiougkv.com/]gbmzamiougkv[/link], http://mbcpjkhbadcg.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент