Блог на Мирослав Севлиевски

КОЙ Е НАДДАВАЛ КАТО НА ЦИГАНСКА СВАТБА?
Мирослав Севлиевски, министър на енергетиката и енергийните ресурси в оставка, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Севлиевски, смятате ли, че зациклянето на преговорите около излъчването на следващия кабинет ще се отрази негативно върху икономиката на страната?

- Очевидно е, че има зацикляне. И ако ме питате кой е виновен за това, виновни са тези, които не излязоха да гласуват. А, ако ме питате дали искам да продължавам да съм министър в оставка, чисто емоционално ще ви отговоря - не искам. Много повече желая да съм политически свободен и да мога да кажа всичко, което мисля и виждам. Но иначе, ако погледнем прагматично на нещата, светът не свършва с това, че преговорите не са приключили за една-две седмици и още нямаме новоизбрано правителство. Аз, като министър в оставка, си изпълнявам всички задължения, така че енергетиката да допринася за развитието на икономиката и за нейната перспектива. Лошото обаче е, че Народното събрание не работи. Няма никакво оправдание, че докато различните политически сили търсят варианти за управленска коалиция, депутатите нищо друго не правят. За месец и половина парламентът дори още не е конституиран, няма действащи комисии, не се работи по законопроекти. Именно липсата на законодателна дейност може да се отрази негативно на присъединяването ни към ЕС. И колкото повече Народното събрание бездейства, толкова повече се отдалечава реалното ни членство в Съюза. Което е лош предвестник и за бъдещето на икономиката ни. Но в сегашния момент кризата в политиката е силно преувеличена и я преувеличават тези, които са дали някакви пари на партийните централи и чакат възвръщаемост на тези вложения.

Има ли опасност примерно за отлив на чуждестранни инвестиции, при положение че нивото на политическия риск е високо?

- И по-рано съм казвал, че инвеститорът е като заек в тръни - при най-малкия шум заекът бяга. Сега най-важното за тези, които са в парламента, е да не издават никакви вредни шумове, които да изплашат и прогонят "зайците". Това е основното предизвикателство пред парламентарно представените партии - да съставят кабинет, но не какъв да е, а такъв, който ще създаде и спазва равни условия за всички инвеститори - независимо дали са български или чуждестранни. И да има такова парламентарно мнозинство, което ще гарантира действието на европейските правила.

Ако преговорите за правителство обаче се проточат, ако парламентът продължава да бездейства, всеки би се замислил дали да не вложи парите си другаде. А и не мога да си представя какви сигнали ще излъчва един кабинет, направен с толкова много политически компромиси. Иска ми се да вярвам, че 40-ият български парламент ще осъзнае отговорността си за бъдещето на страната. Но имам все по-малко причини да вярвам, че това ще се случи. И че в сегашното Народно събрание ще надделеят тези, които искат членство в ЕС.

В състояние ли ще е изобщо новото правителство (в случай че бъде избрано от този състав на парламента) да изпълни ангажиментите, поети към бизнеса, свързани с намаление на данъците и осигуровките, създаването на прозрачна бизнес среда...

- Каквото и правителство да бъде избрано и мнозинство, което ще го подкрепя, съвсем скоро - през октомври, то трябва да внесе държавния бюджет и свързаните с него промени в данъчните закони. Това ще е първият своеобразен вот на доверие към новия кабинет. Тогава ще видим кой в предизборната кампания е наддавал като на циганска сватба и кой ще изпълни това, което е обещавал.

Кои бяха най-големите грешки на бившите ви съпартийци в периода след изборите?

- Не разбирам защо НДСВ не пожела да остане в опозиция и да се укрепи като партия през този мандат. Да си в опозиция не е опасност. Това е логичното политическо поведение, това е възможност да подготвиш екипа си за следващо управление, да участваш активно в законодателната дейност, да се обучиш в парламентарните практики, да отвориш партията към нови партньорства, да търсиш мястото й в новата политическа конфигурация. Не разбирам и защо беше необходимо на НДСВ да се подложи като патерица на едно очевидно невъзможно управление на БСП. Но грешките на НДСВ и БСП не са най-голямата драма сега. В държавата има друга реална криза и тя е резултат от това, че 2.5 милиона българи не гласуваха. Тези хора не гласуваха, защото има политически лидери, които не знаят защо партиите им съществуват, каква е визията им за страната, какви са целите и идеите, около които да обединят вота на избирателите. Политическото им безсилие е причина за фрагментирания парламент, за неясните конфигурации и безпринципните коалиции, от които се опитват да излъчат някакво правителство. Отново ще кажа, че ако в миналия парламент беше приет избирателният кодекс, внесен от "Новото време", и ако имаше мажоритарен вот, много повече хора щяха да гласуват. Но тъй като това не стана, активността беше ниска, каквото сега е и качеството на депутатите.

Може да се каже, че "Новото време" донякъде беше коректив на мнозинството в 39-ото Народно събрание. Виждате ли сега политическа сила, която да може да изпълнява подобна роля, ако, да речем, се сбъдне коалицията БСП-ДПС-БНС?

- Коалициите не се сбъдват, те се договарят и съставят публично, на базата на политически програми за управление и от позицията на реалното представителство в парламента. Видя се, че "сбъднатите" коалиции избират премиер за пет часа, който се оттегля още преди да се е сдобил с правителство.

"Новото време" беше коректив на "старата политика". "Новото време" беше работеща парламентарна група. Ние правихме политика, внасяхме закони, писахме модерните правила, наложихме тематичните коалиции и правехме така, че нещата в България да се случват. Бяхме малко, но намирахме по пътя на диалога съмишленици за важните проекти за държавата. Старите партии започнаха да се подравняват с нас, да ни имитират - и като говорене, и като законопроекти, и като политика. Нашата група - от 13 депутати, внесе 72 законопроекта, ние направихме възможна промяната в бюджета, с която бяха осигурени 130-те милиона лева за компютризацията на българските училища.

Този парламент по нищо не прилича на предишния. Никоя от сегашните партии не би могла да бъде "Новото време". Сега всичко е гласове срещу пост, подкрепа срещу участие, услуга за услуга. Само и само всички да си останат в Народното събрание, защото никой не е сигурен, че ще повтори дори този резултат. Няма политика в този парламент, няма идеи, нито най-бегла мисъл за бъдещето. Такъв парламент може да се коригира само с избори.

Интересно е как гледате на идеята на БСП за сливането на Министерството на икономиката с Министерството на енергетиката. Има ли потенциал за създаването на подобно мегаминистерство?

- Много, ама много съм скептичен, че подобно сливане ще доведе до добри резултати. Това според мен е начин партията, която се опитва да състави кабинет, да скрие от партньорите си едно министерско място. А и точно в този момент е твърде рано да се обединяват тези министерства, каквато и да е практиката по света. Ако това стане сега, целият Закон за енергетиката трябва да се промени. И още нещо. В енергетиката има много значими инвестиционни проекти, които ще се изпълняват през следващите 5-10 години - АЕЦ "Белене", газопровода НАБУКО, приватизацията на трите големи ТЕЦ-а, либерализацията на енергийния пазар. Абсурдно е с тези проекти да се занимава един отдел в Министерството на икономиката. Докато не се осъществи крайният етап от либерализацията на българската енергетика и не приключи приватизацията, подобно преструктуриране само ще създаде тежки бюрократични пречки и ще забави процесите.

Какво ще е участието на "Новото време" в политическия живот на страната оттук нататък?

- За "Новото време" гласуваха 106 хиляди българи. Тези хора нямат време за губене, те искат успешна България да се случи, да се случи модерната политика в името на обществото, да се случат тук и сега. Затова ние не чакаме до вратата на фрагментирания парламент, в който старите партии по стар маниер се опитват да си поделят властта. Изборите могат да почукат съвсем скоро на тази врата. А "Новото време" спазва популярното в цял свят политическо правило, че за следващите избори трябва да започнеш да се готвиш още в деня на току-що отминалите. Казвал съм много пъти: "Новото време" не е само име на партия, то е начин на мислене, то е политиката, от която България има нужда. И сегашният парламент много ясно показва, че това ще стане скоро.

В предизборната си кампания ние призовахме обществото да подкрепи идеята ни "Да направим парламента смислен". Безсмисленото съществуване на този парламент досега доказва, че на следващите избори нашият призив ще получи много повече привърженици.

Мислите ли, че страната върви към нови избори, и доколко реална е тази перспектива дори и сега да се сформира някакъв кабинет?

- Все по-ясно е, че сегашните партии в Народното събрание са загрижени повече за собственото си оцеляване. Влизат в безпринципни преговори и съюзи, за които много скоро може да им се наложи да дават обяснения на избирателите си. Този парламент е обречен да бъде нестабилен. И мисля, че предсрочните избори стават все по-възможни. Дори и да се стигне до сформирането на някакво правителство, заложеното още на прага неразбирателство, липсата на политическа яснота и на идейна диференциация ще го държат в постоянен стрес. Ако не бъде съборено от някой спонтанно роден парламентарен съюз, то и само може да се разпадне. Когато имаш механичен сбор от изначално антагонистични формации, когато парламентарната подкрепа е несигурна и плаваща, не можеш да имаш стабилна изпълнителна власт.

Оптимист ли сте, че България ще стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007-ма?

- Това е историческият шанс на България - не да получи пари от фондовете, а да се превърне в развита държава, в която действат модерните публични правила, не партийната привилегия. Тази мисъл трябва да е основна за политическата класа - мисъл, която да държи будна съвестта й и да не й дава миг покой. Страната няма време за губене и ако старите партии имат такова време - да отидат да си го губят другаде, а не в парламента.Отговорността обаче е обща - на всички ни и най-вече на тези, които с гласа си избират кой и как да ги управлява. Отказът от гласуване доведе този неработещ парламент, който с бездействието си може спъне България по пътя към Европа.

Марина ЦВЕТКОВА
В. “Банкеръ”, 13 август 2005 г.