Блог на Мирослав Севлиевски

Българският политически дебат не е по същество, а само по процедура, твърди депутатът от НДСВ

Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. По професия е инвестиционен консултант, завършил е география в СУ “Климент Охридски”. 38-годишен, член е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Господин Севлиевски, какво всъщност разгорещи страстите около приемането на поправките в приватизационния закон, който не предвижда възможност за съдебно обжалване?

- За съжаление истински дебат през всичките години в България не е имало, никога досега не сме говорили по същество. На българския политически живот през 13-те години му липсва именно дебат по същество. През тези години ние си говорим главно по процедура. Това е нашата драма и тя има своите причини. Основната е, че българските политически партии имат една инерция от тоталитарно време да не се обсъждат приоритетите на обществото по същество. Тогава беше опасно и забранено да се говори по същество. Е, дошло е вече такова време и днес можем да го направим. А същественият въпрос за приватизацията е ще приватизираме ли, или ще шикалкавим. Добре ли ще приватизираме или не. Ще приватизираме ли структуроопределящите компании, в които са заети над 100 хиляди души, или няма да ги приватизираме.Следващият въпрос е добре ли ще ги приватизираме и процедурата дали ще бъде публична.

Очевидно, ако решим да ги приватизираме, изниква въпросът за националната сигурност, още повече че става дума за съдбата и семействата на хиляди хора. Така идваме до темата за политическата отговорност. Националната сигурност не може да бъде монопол на една партия или на едно правителство. Тя е монопол на българския гражданин. А той е изпратил в българския парламент не само една партия, както беше по Живково време. Въпросът е тези партии дали могат да носят тези отговорности.

Какво значи “да се носи” отговорност? Накрая знаем, че никой не я носи. Едно от обещанията на НДСВ беше някои да си понесат отговорността за конкретни действия и решения по време на своето управление.

- НДСВ не е нито съдия, нито прокурор. НДСВ е политическа партия. Наказанията и присъдите в България се издават от прокурорите и съдиите, от съдебната система. Когато говорим за наказание, трябва да има справедливост, която действително да възтържествува. А всички тези, от които зависи да има справедливост, трябва да направят всичко възможно да се модернизират и като работа, и като мислене, за да го осъществят, защото хората това искат. Те не го искат само от мен. Те го искат и от най-ниския партиен функционер, и от стажант съдията, до шефа на цялата съдебна система.

Темата за модернизирането не се ли превърна в клише?

- Аз вярвам в еволюцията и не вярвам в революцията. Вярвам, че това нещо е възможно да стане и в нашето общество, ако има възможности и желание да се носи отговорност.

Казвате, че няма дебат. Кои са приоритетите, които се нуждаят от национален дебат?

- Първият приоритет на България е местната модернизация. Приоритетът във външната политика - членството ни в НАТО и в ЕС, са моменти на осъществяване на този процес, инструментите за това. Модернизацията е процес. Първо трябва да мине, както се казва, през главите ни и тогава тя ще стане реалност във всички области.

Говорите за една друга организация, култура и манталитет?

- Новата култура и манталитет трябва да са доразвитие на традиционните български ценности. Справедливостта е една от тези ценности, солидарността е също традиционна българска ценност. А те се споделят и на Запад, и в страните членки на ЕС, и в тези на НАТО. Ако се върнем на въпроса за вътрешнополитическите приоритети, аз вече много пъти съм го казвал - вярвам, че проблемите, свързани с престъпността, с реформата в образованието и здравната система, не са и не бива да бъдат решавани само от една партия. За решаването на тези проблеми трябват коалиции с участието на всички, които искат проблемите да бъдат решение - по големите теми, с които трябва да се обединим, без значение на нашата политическа пристрастност или партийно членство, или религия. Това са дискусии, които трябва да се водят първо вътре, във всяка една организация. Днес аз вярвам, че обществото е достатъчно самоорганизирано. Ние трябва да му дадем възможност да дискутира и идеите му да се състезават, както и да бъдат включени в държавния и политически дневен ред на България.

Старите партии вярват, че те създават интересите на България,а след това да ги представляват. Моето разбиране е обратното. И ако говорим конкретно, трябва да опредметим българската политика и българските цели. Ние трябва да направим възможно да се реализират така дълго дискутираните инфраструктурни проекти. И лично съм особено щастлив да отбележа факта, че за пръв път след строежа на НДК е издадено най-голямото строително разрешение - това, което е за летище София. Там стартира почти 200-милионен европроект, който започва да се осъществява. Споразумения за това бяха подписани още през 1992 г. с Кувейт, с Европейската банка, и 10 г. "се мъкнеха". Е, най-после един министър като министър Пламен Петров успя да ги финализира и подпише и най-сетне парламентът ратифицира и последното споразумение за финансиране на проекта с Европейската инвестиционна банка. Хората трябва да знаят, че нещо се случва реално.

Едни от най-важните позиции на управляващите сега са по въпроса за кризата в Ирак. Какво е вашето виждане?

- Отговорът е еднозначен. Ако искаме да станем членки на НАТО, ние трябва да бъдем в състояние да изработим, да изразим и да защитаваме позиция.

Проблемът е, че малко се говори за цената.

- Когато говорим за Ирак, никой не бива да забравя, че в Ирак има еднопартийна система. Че там хората са преследвани заради политически пристрастия. Ние никога не бива да забравяме, че в Ирак има хора в затворите, защото не са съгласни с политическия режим. Аз лично никога няма да забравя как бях бит от полицията в Ниш, от полицията на Милошевич. Аз съм солидарен с всеки един иракчанин, който има алтернативно мнение в Ирак и е преследван от авторитарния режим там. Когато говорим за солидарност, това не означава само солидарност в държавата. А по повод репликите, че трябва да изтъргуваме позицията си по конфликта, не приемам политиката като търгашество - като вземане и даване. Това е терминология на старите партии. Има ценности, които или споделяме, или не. И цената в този случай, която плащаме всички ние, няма никакво значение. Въпросът е има ли ценности, които ние споделяме, и имаме ли доказателства, че споделяме тези ценности. Защото светът е динамичен. Голямото изкуство на всяка една държава е да направи правилния анализ и да намери своето място в развиващия се динамично икономически свят. Този анализ тече и се надявам да тече. Но не приемам думата пазарлък.

Ще стигне ли времето на НДСВ да осъществи предизборните си обещания?

- Знам, че обещанията трябва да се изпълняват, и вярвам, че има време пред НДСВ да изпълни обещанията си. Има хора в НДСВ, които разбират как да ги изпълнят, и вярвам, че ще реализираме това, което сме обещали.

Кои да опорните точки на вашия оптимизъм?

- Това са традиционните български ценности. Не искам да измислям нищо друго и да бъда оригинален. Когато говорим, че трябва да възстановим вярата и че покаянието е важно, мисля за конкретни неща, като усилията ни да гласуваме приетия вече Закон за вероизповеданията, който слага край на едно криминално престъпление - разбиване на синодалната палата, криене и крадене на църковни ценности и на църковна собственост. И това е начин на възстановяване на българските традиционни ценности. И нашият принос като законодатели. Другото е мрънкане и крадене.

Смятате ли, че НДСВ изпълнява мисията, с която дойде – да обнови политическия живот?

- Както се казва, берeкет версин от това, че НДСВ разби двуполюсния модел, който очевидно не беше довел до нищо в България толкова години.

Какво е вашето обяснение за твърдението на политолози и социолози за спадане на рейтинга на НДСВ и за една тревожност в обществено-политическия живот?

- Тази тревожност я има. Факт е, че хората в момента не вярват в колективните усилия, не вярват в добрите намерения. И се страхуват, че българската обществена пирамида е обърната. Най-отгоре стоят мързеливите и крадливите, а най-отдолу - честните, работливите и талантливите. Предизвикателството не е само пред моето поколение, а пред всички политически партии да дадат доказателство в обратната посока. Например това, което аз конкретно съм направил, и мои колеги - също - ние сме дали няколко законопроекта, които вярваме, че променят политическата рамка на България. Ние предложихме закон за лобизма, нов избирателен кодекс, етичен кодекс за работата на народните представители, закон за референдума. Ако те бъдат приети, това ще обърне с хастара функционирането на българската политическа система. Аз нямам причина да вярвам, че всички ще ни ръкопляскат и ще ни подкрепят. Но също нямам причина и да вярвам, че не трябва да опитваме да осъществим добрите намерения.

Кого представлява днес НДСВ и какви са неговите послания?

- Партията НДСВ представлява интересите на тези, които вярват, че в България е необходима промяна. НДСВ трябва да дава доказателства, че е партия на промяната, а не на статуквото. НДСВ трябва да дава доказателства, че е нова партия, а не стара.
Няма причина в едно общество в XXI век да има партии, които представляват интересите само на химиците или само на енергетиците. Днес голямото разделение в България е на хора, които искат промяна, и на такива, които се страхуват от нея. Българската политическа система, българските политически партии трябва да дадат доказателство, че искат промяната.

Вие имате име на един от разгневените млади лица на НДСВ. За какви послания ни дава възможност тази роля?

- Трябва да се излезе от анонимността. Това е важно във всяка сфера - и в личен, и в професионален план. Изискват се повече усилия, разбира се. Стремежът към пророкувания е монопол на други политици и нямам желание да се сравнявам с тях. Говоря за настоящето, бъдещето е такова, каквото всички трябва да го направим. Да го направим по-добро - най-вече бъдещето на децата си. Трябва да намерим онези сили, да забравим онези теснопартийните интереси, да излезем от малките проблеми и да потърсим решаването на по-големите. Това аз вярвам, че става чрез консолидация и чрез обединяване. Аз вярвам, че в България има теми, които позволяват да забравим всичко друго и да се обединим да ги решим. Ако говорим за образованието, истинската дискусия е за качеството на образованието. И трябва да се обединим, за да реализираме българското образование като качествено. Децата, когато излизат от училище, да са достатъчно конкурентни. И трябва да дискутираме учебния план. Този план не може да бъде монопол на един или двама чиновници. Да изградим в обществото една тематична коалиция, която да работи по този проект например. Така разбирам политиката.

Росица ЦОНЕВА
В. “Пари плюс”, 3 февруари 2003 г.