Блог на Мирослав Севлиевски

Депутат, който не подкрепя промените в закона за приватизацията, го е страх да носи отговорност за продажбата на тези 12 дружества, важни за националната сигурност, казва депутатът от НДСВ

Г-н Севлиевски, как мнозинството ще обори тезата на опозицията, че проектът на правителството за приватизацията на големите дружества е противоконституционен заради невъзможността сделките да се обжалват в съда?

- Това е обичайна практика на т. нар. стари партии в България, които да водят дискусии по процедура, но не и дискусии по същество. Очевидно е, че тях ги е страх да носят отговорност, защото сделките за тези 12 дружества и техните приватизационни договори ще бъдат гледани от Народното събрание и ще бъдат одобрявани с негово решение. Аз разбирам, че те се притесняват да понесат отговорност, притесняват се, че в една такава дискусия ще блеснат техните знания или незнания на тема "икономика, дружества, национална сигурност", но това е техен проблем. Всеки се бори с това, което има. Те се борят с това, което нямат.

Законодателната практика в други държави обаче показа, че никъде не се изключва възможността решенията на приватизиращия орган да се обжалват в съда...

- Темата за обжалването не е моя тема и нека да я дискутират юристите. Аз съм географ по образование и съм се занимавал с инвестиции. За мен големият въпрос е не обжалваемостта, а отговорността. Има ли Народно събрание, което носи отговорност, или няма. Миналите парламенти в голяма степен бягаха от отговорност и я прехвърляха на един или друг орган. Това е драмата на републиката.

Да, но ако решенията по тези сделки се вземат от министрите и парламента, няма ли опасност корупционността просто да се пренесе на по-високо ниво - от чиновниците към министрите и депутатите?

- Много е трудно да корумпираш 240 човека. Много по-трудно от това да корумпираш 3, 5 или 20 например. Тази възможност е в сферата на имагинерното, затова отхвърлям подобни упреци. Не може да се прокрадне никаква скрита договорка, защото има 240 независими от каквито и да било сили или "течения" народни представители, които защитават личните интереси на своите избиратели.

И в тази посока нямам основание да мисля, че депутатите не са отговорни да гледат по достойнство и по същество приватизационните сделки за всяко едно от структуроопределящите дружества, които са част от българската национална сигурност. В края на краищата парламентът е този орган, който е еманацията на желанието, намерението, надеждите и страховете на избирателите. Ако някой друг смята, че има по-голяма легитимност от тази на народните представители, това вече е негов проблем и аз не съм готов да влизам в подобна дискусия.

Каква е гаранцията, че този списък няма непрекъснато да се променя, в него да се допълват или да се махат дружества според интересите на различни лобита сред управляващите?

- Това също е въпрос на дискусия. Аз смятам, че дружествата, предложени от правителството, в много голяма степен изчерпват онези дружества, които са свързани пряко с националната сигурност. Разбира се, може да има дискусия за допълването му, но това тепърва ще се реши.

С този проект не се ли утежнява прекалено процедурата за приватизация, защото всяка сделка ще се върти по два пъти между Агенцията за приватизация, правителството и парламента?

- Смятам, че тази процедура прави възможни тези сделки. Вероятно добре си спомняте, че БТК не беше продадена от миналото мнозинство по няколко причини. Първо, поради интелектуалната невъзможност да разберат какво е това БТК и как се продават дружества като нея. Тогава шеф на групата за приватизация на БТК беше една ваша колежка, която аз по достойнство оценявам като журналист, но ми се струва, че е далеч от телекомуникационните дружества и тяхната приватизация. От друга страна, големият препъникамък и тогава, и сега са въпросите, свързани с националната сигурност в съобщенията на България. Така че нека Народното събрание да взима финалното решение за подобни сделки. И нека дискусиите да се проведат тук, вместо депутатите да си разменят реплики по медиите или на парламентарния контрол. В края на краищата този, който разбира, който има желание да разбере и да носи отговорност, нека да има възможност да изрази тази отговорност.

А докъде ще се разпростира защитата на националната сигурност? Как тя ще бъде защитена след продажбата на предприятията?

- Защитата на националната сигурност се дефинира, доколкото познавам българските процедури, в рамките на легитимно избраното Народно събрание. Тук е мястото, където се дискутира докъде се простират границите на националната сигурност. Експертите в отделните ведомства подготвят документите в защита на тази сигурност и ние ги обсъждаме. Колкото до защитата на сигурността след продажбата... Вие смятате ли, че ангажиментите ни към избирателите някога свършват? Тези отговорности не свършват. Защото евентуалното нарушение на приватизационните договори трябва да се интерпретира като нарушение на закон. Както знаем, подобни нарушения се преследват и ако това не се прави достатъчно, значи в бъдеще това преследване ще се прави с още по-голяма сила. Според мен това е едно от добрите решения, което българската политическа класа е успяла да намери сили да го предложи и да го реализира. Всичко друго е шикалкавене и политика на мрънкането. Политиката на мрънкането е довела България до това дередже.

Това, че предложенията за промени в този закон, включително и от депутати от вашата група, станаха твърде много, не говори ли за скрити противоречия в мнозинството?

- Няма причина всички да мислим по един и същ начин. Раждаме се различни, влизаме в парламента от различна позиция и с различна предистория. Дискусиите са механизмът, по който мненията се доближават.

Колко хора от групата ще подкрепят вашия проект и дали ще се приеме?

- Това вече е друга тема, която предлагам да дискутираме по-нататък.

А ще търсите ли подкрепата и на депутатите, които напуснаха групата на НДСВ?

- Винаги търсим подкрепата на всички народни представители. Не само на напусналите нашата група, но и от останалите парламентарни групи. Ако сте забелязали, повечето законопроекти, които съм внесъл в парламента, са подписани шарено. Привърженик съм на т. нар. "рембоу коалишън", или коалиции с цвета на дъгата - демек да има от всички партии. Днес оправянето на България не е проблем само на една политическа сила, а и с участието и на опозицията.

Според вас, нормално ли е за една година законът за приватизация да се прекроява толкова много пъти?

- А някой трябва ли да си мисли, че приватизацията е статичен процес и това, което Виденов е измислил някога, трябва да го запазим за децата си като наследство. Питам. Защо трябва да живеем в инерциите на старите партии и старото време? Ако говорим за новото време, ние първо трябва да приемем, че светът е динамичен. И народното представителство трябва по някакъв начин да отговаря на тази динамика в обществото. И ако има нужди от промени, да ги прави.

Да, но чуждите инвеститори протестират точно от тези чести законодателни промени.

- Това е ваша интерпретация. Чуждите инвеститори търсят точно тези неща, които се прилагат и бяха приети от това Народно събрание като закони. Това е истината. Всички други специалисти по чужди инвестиции в републиката - а те не са много, много обичат да правят стихоплетстване на тази тема.

Защо оттеглихте своя проектозакон за закриване на Агенцията за приватизация и създаване на приватизационен холдинг?

- Законът за създаване на Български приватизационен холдинг беше изтеглен, за да може законопроектът на правителството да мине веднага за обсъждане в икономическа комисия. И час по-скоро да влезе в пленарна зала. Това не е чрезвичайно събитие, а съвсем нормална парламентарна практика. Проектът на кабинета решава до голяма степен проблемите и подобрява практиката за приватизация на големите структуроопределящи дружества.

Да, но не влиза ли в противоречие с вашия проект, който предвижда всички държавни активи да се продават от нова структура и процедурите за приватизация да бъдат различни?

- Законопроектът, който внасяме ние - за закриване на Агенцията за приватизация, - е свързан най-вече с репутацията на българската приватизация, с бързината на договаряне и приключване на сделките и е свързан с пряката отговорност на министрите в приватизацията. Двата законопроекта по никакъв начин не се противопоставят един на друг, а се допълват. Защото приватизацията не свършва с продажбата на тези 12 дружества, а и с много други, които тепърва ще се подготвят за раздържавяване. И няма никаква причина да мисля, че добрата практика на Банковата консолидационна компания не може да бъде пренесена и в голямата приватизация.

Да, но има ли логика по средата на раздържавяването, когато голяма част от активите вече са частни, коренно да променяте структурата на институциите, които тепърва ще продават?

- Структурата на раздържавяването според нашия проект ще бъде напълно опростена. Все още е рано да навлизам в подробности, но ви уверявам, че няма никакъв проблем такава компания да бъде създадена и проектът да се гледа в парламента наред с останалите предложения. Нямам основание да мисля, че мотивите, които имахме преди месец, не са в сила и днес.

Не смятате ли, че ако вашето предложение за холдинг се приеме, ще стане безсмислено голямата приватизация да минава през парламента? Опозицията и без това твърди, че промените, предложени от правителството, обслужват само една сделка - "Булгартабак"?

- Още веднъж повтарям, че двата проекта не влизат в противоречие, а се допълват. Дали ще обслужи една или друга сделка, е ваше мнение. Ако опозицията го твърди, трябва да се защити с мотиви. Такива засега не съм чул.

Екатерина СТОИЛОВА
В. “Сега”, 30 януари 2003 г.