Блог на Мирослав Севлиевски

Коментарът е публикуван във вестник „Труд” на 19 април 2008 г.

Президентът подхвърли идеята за разширяване на управляващата коалиция и групата на Българските нови демократи се напъна и снесе великденско яйце – обеща 25 точки за реформи и 17 гласа за правителството, срещу запазване на участието си в него.
С това яйце бившите представители на НДСВ се опитват по библейски да нахранят прегладнелите за парламентарна подкрепа Станишев и Доган. Те пък имат остра нужда да утолят собствения си идеологически вакуум, трябват им и свежи сили да изкарат мандата.

Сравнението на този ход на БНД - лансиран от бившия министър на отбраната в правителството на Сакскобургготски, зам.-председател на НДСВ и сегашен нов демократ Николай Свинаров, с действията на Новото време от февруари 2005 година, ми се струва малко прибързано и преувеличено. Няма и политическа логика в подкрепа на такива сравнения. Общото е само в участието на царя в коалиция и в опитите да бъде поставен в малцинство в групата на управляващите. Но дори и тази връзка е само в имената на хората, които са около него.

Историята

Иначе и политическата, и историческата ситуация е коренно различна. Дори във факта, че БНД не съществува като самостоятелна политическа формация, няма своя програма, не се е заявила и в парламента с конкретни действия. Единственото, което видяхме от бившите царисти е едно трикрако столче, на което те явно искат да станат четвърти крак или – още по-добре да сменят третия – този на царя.
Да си спомним фактите. През 2005 година кризата в правителството настъпи след отказа на Лидия Шулева да се яви на парламентарен контрол. Към този момент, в България имаше от година време правителство на малцинството. Имаше и невъзможност на опозицията да състави мнозинство. Имаше и исторически избор - България да подпише договора си за членство в ЕС или парламентът и правителството да се разпаднат, а Първанов да назначи служебен кабинет.
Тогава Новото време избра по-малкото зло – да подкрепи царя и Доган и да предложим общи предизборни действия, които да гарантират невъзможност на БСП да влезе във властта.

Няма никакво основание да се смятат за спасители, защото няма такъв избор сега пред България. Ако през 2005 година на карта беше поставено членството на България в Европейския съюз, сега правителствената криза е следствие на мощен корупционен скандал, за който се дължат отговори на българите и на партньорите ни в Европа. Трябва ясно да се отговори защо беше разбит най-важният сектор – този на вътрешната сигурност. И дали сега става дума за замитане, а не за спасяване. А и спасяването на един министър не е кауза, особено когато вече има доказателства, че и с негово участие е провалено едно от най-важните министерства в България.

Разликите от 2005-а и 2008-а

1. Тогава Новото време цяла година съществуваше като самостоятелна парламентарна група, имахме партия, имахме и най-много внесени закони в парламента от всички останали групи. Нямаше технологично време за избори – един предсрочен вот щеше да отложи членството на страната ни в Европа.
Ние избрахме по-малкото зло – подкрепихме правителството на Сакскобургготски, аз станах министър, а голямата идея на този ход беше именно да запазим стабилността в страната, за да не рискуваме бъдещето на България.
2. БНД досега присъстваха даром в политиката, благодарение на ръката, занесла ги на списък при царя през 2001 година. И явно сега е времето да се разплащат. Освен това Българска нова демокрация (но като част от НДСВ и то като водещи фигури там) са от седем години в управлението, направиха се за кратко на опозиция, сега искат да изместят този, който ги създаде.
3. До 2005 година Новото време нямаше министри. А новите демократи имат министри и срещу подкрепата си за Станишев ще преговарят именно за тяхното оставане в кабинета. Те са добри по преговорите с БСП – успяват да се разберат. Тези хора - и докато бяха около царя, се смятаха и изявяваха като лявата колона в царската партия.
4. Различаваме се по отношението към БСП. През 2005 година Новото време предлагаше общи предизборни действия на НДСВ и ДПС срещу БСП. Тогава те провалиха либералния алианс и де факто подкрепиха БСП.

Още факти

Ние напуснахме НДСВ, заради отказ от кауза, а те защото им отказаха постове в партията. Нека да си припомним инфарктния конгрес на НДСВ миналата година, когато царят се опита да счупи веригите на панайотките. Тогава уж разделението беше „за” и „против” участието в управляващата коалиция. В бойкота срещу Сакскобургготски се включиха и хората, които той сложи (и досега са) в правителството на Станишев. Действащите в момента министри на НДСВ, на конгреса се държаха като опозиция – и на лидера си, и на правителството си. Царят обаче отказа да излезе от коалицията, независимо от партийния преврат, който му направиха. Въпросът е дали не са били лицемерни тогава и как изведнъж захаресваха коалицията с БСП и ДПС, точно когато надвисна заплаха над техните представители в управлението.

Отговорите на тези въпроси, мисля, че всеки ги знае. Все пак нито участието им във властта предишния мандат и в този, нито краткото им опозиционно битие, нито ключовата им роля в съставянето на две поредни правителства не беше толкова отдавна, че хората да са забравили.
Освен това Новото време го имаше и преди царят да дойде, имаше ги идеите ни, хората. А с царя имахме общ враг – уродливият двуполюсен модел, и общ проект за модернизация на политическия модел. Новото време внесе 76 законопроекта в 39-ото народно събрание.

Сегашните лица от Българска нова демокрация преговаряха за съставянето на първото правителство на НДСВ и участваха в него. В резултат на техните преговори в кабинета влязоха блестящите лица на знаковите партийни функционери на БСП Паскалев и Калчев. Същите тези хора бяха най-активни и в пазарлъците с Румен Петков и Румен Овчаров за съставянето и на сегашната коалиция и за своето участие в нея – с постове и влияние.

А иначе

Мога още много примери да дам, за да докажа, че думите на Николай Свинаров за подкрепа на новите демократи в името на това Станишев да изкара мандата си, не са просто екзотична идея, както казва Атанас Щерев.
Те са логично продължение на старата дружба. Дружба със стари корени и дългосрочни цели, както и с много интересни връзки днес.
Излезли от партията на царя, новите демократи сега искат хем да го отстранят от коалицията и да заемат мястото му там, но и да запазят министрите си, които само на книга са в неговата квота.
НДСВ сега няма никаква причина да стои в управляващия троен съюз с четвърти партньор СМВР (Скандал в МВР) и освен това да няма свои министри.
Разбира се, че бившите царисти (сега нови демократи) успяват в този ход да влязат не само в плановете за промени в правителството, но и в медиите. И да започнат да ги броят като основен играч във формулата 3:5:8. Въпросът обаче, който повече вълнува аудиторията, не е кой ще се подложи за резервна гума на правителството. А кой сега ще бъде новият Мистър Клийн (Сlean) – дали ще е Господин Чист, или пък Чистачът. Или просто ще заметат най-големия скандал през последните години в България, докато свърши мандатът. А после – да му мисли следващият.