Блог на Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Депутат от 39-ото Народно събрание. Председател на ПГ “Новото време”, учредител и зам.-председател на политическа партия Новото време. От 23 февруари 2005 г. е министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на НДСВ, ДПС и Новото време.

Г-н Севлиевски, на 25 април т.г. в Люксембург  България  подписа договора за присъединяване към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.. Как ще коментирате направеното изявление от един от висшите представители на ръководството на опозиционната Българска социалистическа партия, че ако тя поеме управлението на страната след предстоящите парламентарни избори през юни 2005 г. социалистите ще поискат глава “Енергетика” да бъда отворена за предоговаряне на сроковете за закриване на реактори 3 и 4 в АЕЦ “Козлодуй”?

- БСП сама оттегли това си предизборно обещание. Социалистическата партия не подкрепи собствения си висш представител, който обещаваше да отвори глава “Енергетика” и да предоговори затварянето на 3-ти и 4-ти блок на “Козлодуй”. Защо да коментирам нещо, от което се отказаха дори инициаторите му. Въпреки провокациите към общественото мнение, българите разбраха, че няма по-голяма ценност от авторитета на държавата. А една държава има авторитет, само когато държи на думата си и спазва договорите си. Истината е, че всичко, което касае “Козлодуй”, е решено преди 10 години и през това време политиците имаме провали в това да бъде защитена репутацията на първата ни атомна централа. Всички видяха, че отделни представители на БСП са склонни да поставят на карта членството на България в ЕС, само и само да спечелят малко предизборни дивиденти. Това е много евтин но и много опасен популизъм. Още повече, че в БСП знаят много добре, че ние не затваряме АЕЦ “Козлодуй”, а спираме трети и четвърти блок. И ги спираме не защото са опасни, а защото в миналото Никита Шервашидзе и после г-н Иван Костов и г-жа Надежда Михайлова са подписали документ от името на държавата, с който еднозначно са задължили България да затвори блоковете от 1 до 4. Това е истината. Политиците, които сега се опитват да правят евтина политика от страховете на хората, нямат бъдеще. Ще успеят тези, които си дават ясна сметка кой е основният приоритет на България. В моята ценностна система това е на 1 януари 2007 г. България да стане пълноправен член на ЕС.

Вие заехте поста министър на енергетиката и енергийните ресурси на 23 февруари т.г. след извършените персонални и структурни промени в кабинета. Защо приехте това предложение?

- Ние, представителите на Новото време, сме доказали, че не само правим публична политика, но и знаем как да я артикулираме, да я провеждаме и да носим отговорността за действията си. И най-вече да осъзнаваме последиците за националното бъдеще от тези действия. Винаги съм казвал, че това е най-важното, което трябва да помни всеки политик, независимо каква партийна доктрина изповядва. В тази публично защитавана политика са и мотивите ми и отговорите на въпроса защо станах министър. Многократно съм разяснявал идеите на Новото време за политика на обществения интерес, за успешна държава, прозрачна партийна дейност, отворена администрация, равни възможности, демократизирана информация и политическа инфраструктура. Ако не бях приел това предизвикателство, нямаше да е артикулирана ясно политиката на Новото време. Щеше да е изглежда така, както през последните години хората свикнаха да възприемат политиците - че говоренето обикновено няма нищо общо с делата, особено когато дойде време да се носи отговорност. Новото време има една голяма цел – успешна България. А тя е невъзможна без политика на обществения интерес – интересът не на лидера, не на партията, не на роднините, а на обществото. Нито едно мое или на Новото време рационално действие не е извън тази избрана цел. Ние направихме партия, защото знаем, че тази национална цел не може да се осъществи без да се използват единствено и само законовите и конституционни рамки за водене на политика от името на обществото. Тази партия показа как може държавата – чрез новия регламент и закони, може да защити правото на хората да разполагат свободно със своите знания и информация. И никой да не може да си присвоява правото да решава вместо хората или да подчинява техните индивидуални цели за по-добър живот и реализация на нечия партийна воля. Приех да стана министър, защото вярвам, че политиката на партийни облаги и страх си отиде. Тази политика насърчава единствено напреженията и обществените конфликти. За мен политиката, също като законодателството, икономика и администрацията, трябва да е стимулираща за всеки, който иска да създава. Да е притежавана от обществото, а не от лидерите. Да е конкурентна, ориентирана към национални резултати – всеки да има право да участва във вземането на решения и в носенето на отговорност. Да е насочена към “потребителя на политически стоки” – да създава публичен регламент, който важи за всички. Да бъде стратегически мислеща, предприемчива, изпреварваща, и пазарно-ориентирана – с равен достъп на хора и идеи и без “показни партийни магазини”. Ако не бях приел да стана министър, щях да дам повод за необоснована радост на всички онези, които смятат, че да си министър на енергетиката означава да се елтехник, а не дългосрочно мислещ политик.

Вие сте сред основателите, бяхте член на ръководството на партията “Новото време” и председател на нейната парламентарна група. Кои законодателни инициативи, предложени от партията Ви, смятате за най-важни за ускоряване на социалното и икономическо развитие на страната?

- Аз съм заместник-председател на Политическа партия “Новото време. Като представител на партията, като народен представител и като председател на Парламентарната група “Новото време”, аз винаги съм отстоявал тезата, че визитната картичка на един политик, на една партия, на една група са законите, написани, внесени и приети в парламента. Нашата визитна картичка съдържа над 70 законопроекта. Всички те могат да бъдат определени накратко с каузата на “Новото време” – модернизация на политическия, икономическия и социалния модел. Всичките ни проекти са основата за изграждане на новата политическа инфраструктура, без която модерна и успешна България не може да се случи. Голяма част от законите ни да насочени към създаване на новите икономически правила – правилата на 21 век. Това са закони, които стимулират бизнеса. Други са прудназначени да създадат  прозрачна и предвидима правна рамка за бизнеса, която ще стимулира, а не да регулира бизнеса. Промените в закона за държавната и общинската собственост определиха новия регламент за разпореждане, управление и отчитане, законът за концесиите въведе публичен регистър, с което условията за участие, сключването на сделките и тяхното развитие и спазване стават обществено достояние. Със закона за независимите оценители, за дружествата със специална инвестиционна цел, за публичното предлагане на ценни книжа бе създаден най-бързо развиващият се капиталов пазар на Балканите. Докато останалите партии се опитват да ухажват бизнеса и то само предизборно, Новото време написа и внесе законите, които го насърчават и му дават публичните правила за развитие. Особено се гордея с всички промени в данъчните закони, за които Новото време се пребори през 2004 година – намаляване на данък дивидент, въвеждане на данъчни преференции за инвестиции в научноизследователската дейност. И смятам за абсолютна заслуга на Новото време онези 130 милиона лева, които успяхме след активни консултации да постигнем допълнително за модернизация на образованието.

Партията “Новото време” е част от управляващото мнозинство в парламента. Съществуват ли разлики във Вашите виждания и тези на НДСВ по отношение на развитието на българския енергиен сектор?

- Като различни политически формации ние имаме различни виждания, но като либерални формации е нормално е да преследваме едни и същи цели. Това че станах министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на НДСВ, ДПС и Новото време, вероятно е най-точното доказателство за това, че вижданията ни за сектора не се разминават. Надявам се, че и в НДСВ са съгласни с нас, че в енергетиката не може и не трябва да има мандатност. Това е национално определящ сектор и трябва да е подчинен единствено на една дългосрочна национална стратегия за развитие. Трябва да спрат опитите енергетиката да се употребява от партиите, да спре разграбването на ресурси. Предстои да наложим окончателната либерализация на енергийния пазар, да развиваме и отстояваме мястото си на лидер в региона и на конкурентноспособен партньор в европейската общност. Необходимо е да работим по правилата не само на енергийната, но и на политическата ефективност в този отрасъл.

Неотдавна Вие приехте делегация от южната ни съседка Турция. По време на разговорите бяха засегнати важни въпроси на сътрудничеството ни в областта на енергетиката. Как виждате бъдещето на балканското сътрудничество и ролята на България като регионален енергиен център в Югоизточна Европа?

- Има споразумение между двете държави от 1998 година за износ на електроенергия, което очевидно не работи, а проектите по него не са икономически ефективни. Това не означава, че трябва да спрем да търсим пътища за сътрудничество. Срещата ми с министъра на енергетиката на Турция Хилми Гюлер и с финансовия министър Кемал Унакътан доказва, че ние търсим такива варианти и проекти. Споразумяхме се двете страни да изготвят национални позиции за строеж на язовир на река Тунджа, който да поема високите вълни при преливания, причиняващи наводнения на турска територия. Договорихме се като политици. След изготвянето на позициите ще се назначи експертна група, която ще обмисля възможните терени за строеж на хидросъоръжението, от което ще имат полза и двете страни. Турция показа, че има желание да възстанови вноса на електричество от България и да търсим алтернативи на ангажиментите от 98-а година. Обсъждахме и осъществяването на проекта "НАБУКО", който предвижда пренос на природен газ от Каспийския басейн за Западна Европа. Това е приоритетен проект не само за нашите две страни и за региона, но и за програмата Трансевропейски енергийни мрежи. За него Европейската комисия одобри предложения за финансиране за предпроектно проучване, като отпуска максимално допустимия размер безвъзмездна помощ от 50 на сто от стойността, която е 2 млн. евро. Освен с Турция, ние водим разговори и търсим развитие на сътрудничеството и с останалите страни на Балканите. България има реални възможности да определя регионалния енергиен пазар – да сме реален участник на пазара и негов основен фактор. И тази роля на страната ни ще се развива и в бъдеще. Натам са ориентирани всички усилия на правителството и на сектора. А и знаете, че като част от договора за присъединяване на България към ЕС предстои подписване на договор за създаване на Енергийна общност. Той е продължение на инициативата за създаване на регионален енергиен пазар в Югоизточна Европа и интегрирането му в енергийния пазар на Европейската общност.
Целта на този договор е създаването на регионален пазар на електроенергия и природен газ, работещ по правилата на общия европейски енергиен пазар. Определени са правилата за функциониране на пазара, за конкуренцията и държавните помощи, за премахването на митническите ограничения. На този регионален пазар България е и ще бъде основен участник. Ние вече сме готови за създаването на Регионален енергиен информационен и технически център в София, който ще подпомага технически и информационно развитието на регионалната енергийна политика и координацията на различните инициативи и проекти, които са от общ интерес за страните от Югоизточна Европа. България е готова за бъдещето си не само на кръстопът на енергия, но и на регионален енергиен център.

Списание “Bulgarian Energy Observer”
май 2005 година