Блог на Мирослав Севлиевски

Г-н министър, първата Ви практическа публична стъпка беше да припомните на концесионерите за неизпълнените им ангажименти от 2004 г. Успяхте ли вече да дефинирате какви по-крупни задължения има Министерството на енергетиката към дружествата в тази област?
- Министърът на енергетиката има задължение да оказва всякаква институционална подкрепа на концесионерите, за да изпълняват те задълженията си по договорите. И разбира се, на първо място - да защитава интересите на държавата. Когато бях депутат, внесох закон, който прави концесионните договори публични. Това е единственият законен начин да има открити и ясни правила, които да защитават интересите на обществото и задълженията на всеки участник на пазара.  

Как възприемате становищата на известни професионалисти за огромни грешки в областта на енергетиката?
- Във всяка област има хора, които предпочитат да обсъждат и прогнозират черни сценарии. Не съм привърженик на твърденията за “огромни грешки в енергетиката”, а предпочитам да мислим отвъд хоризонта на лошите очаквания. Аз съм политик и знам, че енергетиката е повече политика, отколкото ток и парно. Днес няма нищо по-важно от това България да подпише договора с ЕС и на 1 януари 2007 година да станем пълноправен член. Няма нищо по-важно от авторитета на България. Това е голямото предизвикателство пред всички нас. А голямото предизвикателство пред министерството е тези хора, които са работили за авторитета на България и за благополучието на България е да продължат да работят. В енергетиката има великолепни специалисти, има силно мотивирани хора, които мислят единствено за държавата си. В това съм уверен. Както и в това, че енергетиката не е нито на “професионалистите”, нито на политиците или на някоя партия. Енергетиката е на цялата държава – не е партизирана и не може да бъде партизирана. Партизиране не бива да има повече.

Ще можем ли да защитаваме и как националните интереси след приключване процеса на приватизация в различните сектори на отрасъла? Имам предвид факта, че преобладаващата част от собствениците ще бъдат чуждестранни гиганти-монополисти във въгледобива, в производството и разпределението на електроенергия.

- Когато говорим за чуждестранните инвеститори, трябва да знаем, че това в по-голямата си част са публични мултинационални компании. Най-ценният актив на тези дружества е търговската им репутация. Те са доказали, че могат да постигат високи нива на ефективност и качество на предлаганите услуги във високо конкурентна среда. Те имат история и бизнес в много държави и не биха били такива, ако не се съобразяваха и не отчитаха интересите на държавата, в която работят. Ако говорим конкретно за въгледобива, там националните интереси са защитени най-добре от концесионните договори. Тези договори запазват възможността министърът на енергетиката да налага пълен контрол върху изпълнението на тези договори и да налага санкции. Законите и правилата пазят държавата, а не конкретният човек. Националният интерес е да имаме правилата на 21 век.

Считате ли, че вниманието на Министерството на енергетиката към единствения ни значим енергиен ресурс – въглищата, е поне равно на това към АЕЦ и ТЕЦ? Ако да, моля Ви да изразите становището си за създаването през 2000 г. на смесената българо-немска компания „Марица-изток”, с което немският RWE ще стане собственик на българските мини без приватизационна сделка.

- Има създадено усещане, че местните енергоизточници са подценявани. И не само усещане, защото и професионалистите от отрасъла го казват. Аз като министър не деля хората на енергетици и миньори, нито енергетиката – на ядрена и друга. Енергетиката е единна система, чието функциониране зависи от балансираното развитие на отделните й части. Що се отнася до мини Марица-Изток на този етап въпросът за приватизацията им не стои на дневен ред. Тази схема – съвместно дружество да получи без търг и конкурс концесията, няма да се случи. Приватизация по този начин няма да има и се надявам до края на мандата на това правителство концесията за въгледобив да бъде предоставена на държавното дружество “Мини Марица-Изток” ЕАД.

Преди 4 -5 години Европейската комисия в публикуваната от нея „Зелена книга” квалифицираше въглищата като „едно славно минало”. Сега вече се заговори за „ренесанс” на въгледобива в Европа. Възможно ли е и в България да се преразглежда „статутът” на въглищата като гориво на ХХ век?

Отговорът на този въпрос е записан в Енергийната стратегия на България. Националните интереси изискват развитието на местни енергийни ресурси. Приоритет е и изграждането на нови енергийни мощности, които ще изиграят важна роля за развитието на въгледобива. Но всичко това ще става единствено на принципа за икономическа обоснованост. В този контекст въгледобивът остава приоритетен сектор. Ясен знак за това е планираното изграждане на нови заместващи мощности в ТЕЦ “Марица-Изток” и предстоящата рехабилитация на другите два ТЕЦ-а. Това са дългосрочни проекти, които ще разчитат основно на въглищата, добивани в мини Марица-Изток.
Освен това, не бива нито за миг да забравяме, че в Договора за присъединяване на България към ЕК и в ангажиментите за развитието на енергийния сектор въгледобивът има специално място и точно разписани задължения на държавата за запазването и използването на местни енергоресурси.

По време на обсъждането на проекта за втората АЕЦ, а и след това се чуха мнения, че за един продължителен бъдещ период потребители на електроенергия ще бъдат туризмът, леката промишленост и селското стопанство, а не тежките промишлени предприятия, с което подкрепят идеята, че нямаме нужда от АЕЦ „Белене”. Ако и Вашите анализи докажат това твърдение, ще подкрепите ли подобна позиция?

- АЕЦ “Белене” трябва да се случи с минимални държавни инвестиции.

Сп. „Минно дело и геология”
5 април 2005 г.