Блог на Мирослав Севлиевски

“Новото време” предложи данъчни облекчения за фирми, които даряват техника за учениците, а в държавния бюджет поне 5% от БВП да се отделят за образование

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Новото време направи проучване за това как Бургаска област, като част от модерна България, е подготвена да стане равноправен член на Европа и на свободния пазар на идеи и възможности в глобалния свят. В областта, по данни от края на 2003 г., има 56 223-ма ученици, училищата са 178. До всички “Новото време” изпрати анкети – с въпроси за броя на компютрите (и техните технически параметри), за компютърните кабинети, за броя на децата и вида на достъпа им до РС-тата и до глобалната мрежа.
Отговор получихме от 81 училища. За останалите 117 училища, които не отговориха, приемаме, че нямат компютри. Категорични доказателства за такава липса има в 45 от върнатите анкети. Сред тях има училища със 100, 200 и 350 деца. В едно училище, където се обучават 600 деца - в Карнобат, има само един компютър и е за администрацията. В друго училище - в с. Планиница, където учат деца от 10 близки села, няма нито един компютър. В ерата на високоскоростните комуникации, които не познават граници, за много от училищата в Бургаско и “Правец-8” е непостижима мечта. Голяма част от наличните компютри пък са втора употреба.
Проучването показва, че в училищата на цялата Бургаска област има 523 компютъра. Това число изглежда голямо, спрямо общата картина на българското образование, но разделени на 56 223 деца тези компютри са пренебрежимо малко. Освен това голяма част от тях са 8, 16 или 32-битови, с безнадеждно остарели процесори и никакви възможности да понесат тежестта на съвременен софтуер, камо ли да осигурят на децата достъп до Глобалната мрежа. На пръстите на едната ръка се броят училищата, снабдени с качествени компютри.
Само в 15 от училищата има кабелен Интернет, в още 12 има достъп чрез dial-up. В две училища, за да ползват компютър, децата си плащат – по колко и по какъв график решава частната фирма, предоставила компютрите.
Значителен е броят на РС-тата, които се ползват само от администрацията.
В 90 на сто от анкетите е записано, че учениците имат достъп до компютрите единствено в часовете по информатика и информационни технологии. Но тази дисциплина се изучава едва в горния курс. За по-малките ученици е свободно избираем предмет и то само ако съответното училище разполага с такъв предмет и с преподавател. Което значително съкращава броя на децата, които имат нещо общо с училищния компютър.  На практика до 8-и клас достъпът на учениците до компютър е нулев.  
Повечето от училищните компютри са купени с бюджетни средства. Единици са кабинетите, оборудвани с пари по разработени от училищното ръководство проекти. Редки са случаите, когато училищното настоятелство е осигурило средствата, малко са и даренията от фирми. Обикновено подарената техника е остаряла и непригодна, но в огромен процент от училищата дори за такава нямат надежда.
Навсякъде в модерния свят компютърната грамотност отдавна не се приема за отделна дисциплина в училище, тя присъства в цялото образование и всички изучавани дисциплини, както и в организацията на извънкласните форми за трупане на знания и опит.
Ние от “Новото време” благодарим на всички училищни ръководства, които отговориха на нашата анкета. Съжаляваме, че не сме в състояние да снабдим всяко българско училище с модерна техника, нито да разширим достъпа до компютър на деца от всички възрасти, въпреки утвърдената учебна програма. Не сме такива оптимисти и да очакваме, че реформиращата се от години образователна система изведнъж ще се модернизира и ще въведе Интернет като помагало по всеки предмет, а не като наука, която могат да изучават само определен брой избрани и пораснали ученици.
Но има и в Бургаска област достатъчно училища, които доказват, че не единствено бюджетът може да е източник на средства за техника. Това, което можем да направим, е да насърчим всеки директор, всяко училищно настоятелство да се опитат чрез проекти да осигурят пари за компютри.
“Новото време” вече осъществи няколко законодателни инициативи, които ще са в помощ и на училищните ръководства и на фирмите, които искат да помагат на образованието. Вече внесохме законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който предвижда възможност за намаляване на дължимите данъци в размер на 10% за лицата, направили дарения в полза на български училища или други образователни институции. Предлаганата промяна предвижда насърчаването на предметните дарения именно под формата на компютри, периферни устройство и софтуер. Дарителите ще имат право на данъчен кредит за пълния размер на дарението компютри.
Тази поправка е една от малките, но необходими инициативи, които да насърчат инвестициите на частния сектор, да повишат качеството и стандарта на българското образование и да разширят кръга на основните знания и умения, които се придобиват в българското училище. Статистическите данни са категорични, че по отношение на изискванията за техническата обезпеченост, състоянието на училищата ни е плачевно. По информация на Министерството на образованието към февруари 2004 г. в България има 3357 начални и средни училища. В тях има 24 915 компютъра, или по един компютър на 47 ученика. Тревожното е, че според Националния статистически институт над 54% от тези компютри са 8-битови, а едва на 847 компютъра, под 4%, може да се инсталира модерен софтуер. В 90% от училищата учениците имат достъп до компютър само в часовете по информатика и информационни технологии.
Крайно недостатъчният брой на компютрите и тяхната техническа изостаналост може да се обясни с много причини. Една от най-съществените обаче е фактът, че над 90 на сто от техниката за училищата се придобива с бюджетни средства. Очевидно на този етап държавата не разполага с ресурси, за да обезпечи българските училища и да даде възможност на учениците да придобиват знанията и уменията, които са им необходими. “Новото време” внесе в парламента декларация, с която депутатите от всички парламентарно представени партии да приемат образованието за национален приоритет.
Защото в годините след 1989 г. многобройните нерешени въпроси в образованието и честите безцелни промени доведоха до две противоположни негативни следствия - Не беше осъществена истинска реформа, която да гарантира качествено и достъпно образование за всички български граждани. А потребителите на образованието – ученици, студенти, родители бяха отблъснати и разочаровани от постоянните и противоречиви “реформи”. Липсата на промяна доведе до лошо управление, неефективно и непрозрачно харчене на средства, непоклатимост на щата, остарели програми, занемарена квалификация на учителите.
Декларацията има за цел да обедини всички политически сили, за да синхронизират приоритетите си с тези на обществото и да приемат надпартийно споразумение за образованието и да изготвят дългосрочна стратегия за реформирането на образователната система. “Новото време” призова правителството със своите действия да помогне за възстановяване на водещата роля на образованието и на достойнството на българските учители и преподаватели, включително с отделяне на не по-малко от 5% от БВП за образование в бюджета за 2005 година.
“Новото време” внесе и проект за допълнение на Закона за народната просвета, което задължава министерствата на образованието и транспорта да изготвят и осъществят стратегия за ресурсното обезпечаване и внедряването на информационни и комуникационни технологии в образованието.


В. “24 часа – море”, 9 септември 2004 г.