ВЛАСТ ОТ ТАЙНИ И СТРАХ
24 Ноември 2003 г., публикувано в Архив
МВР трябва да се коалира с всички в държавата, а не да се държи като таен революционен комитет
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Какво направихме в парламента в петък? Казахме си неща, говорени стотици пъти преди нас, в същата сграда, по същия повод. Слава Богу, този път поне изрекохме думичката стратегия. Но в голямото говорене не казахме очевидните истини.
Първо, държавните институции, политическата класа, МВР, съдебната система, управлението въобще се държат с обществото като тайни революционни комитети, които произвеждат врагове, внушават страхове и фабрикуват тайни в някакви папки, снимки, статистики, записи. Всички се надцакват с компромати, единствено заради това кой да държи потока и кранчето на тайните. Същите тайни, които правят държавата заложник на страха – от репресии, от престъпници, от партийни врагове, от ченгета, а вече и от международен тероризъм.
Второ, мисленето се подменя вече 14 години с конфронтация, а оплакването остана единствена форма за носене на отговорност. Има ги и вечните внушения, че тези са по-добри от предишните, но също като тях са единствените, които стоят в тежката преса между недоволството на хората и натиска на “организирана опасност”.
Трето, пропуснахме да признаем, че въпреки престъпността, безработицата, несигурността, обществото вече има не страх за живота си, а страх дали не вървим в грешна посока. Дали не се опитваме по нов начин да възпроизвеждаме модела на тоталитарната държава. И най-вече дали политическото общуване не иззе маниера на мафията. Маниер, при който формата на общуване е на шпионаж и изнудване, човек е срещу човека, групата е срещу групата. Хората се чудят дали това не е политик срещу политика, партия срещу партията, министерство срещу министерството, целият елит – срещу обществото и държавата. С единствената цел, каквато има и мафията, - да легитимира употребата на тайни, страх, сила и репресия.
Забравихме да кажем, че в България няма победа на престъпниците, а има липса на доверие към носителите на властта. Забравихме да кажем, че общественото доверие в последните години се използва като инструмент за преодоляване на престъпността, а не като индикатор за функциониране на държавата. Управлението днес продължава да бъде резултат от подхода “власт, произтичаща от тайните и страха”.
Как дойде този подход? Продължавам да не намирам нито една причина да не мисля, че основният източник на енергия за този порочен кръг е МВР. То е организацията, на която са делегирани правата да гарантира сигурността и спокойствието на гражданите, да пази тайните ни, но не и да ги ползва за себе си, за да прави от тях политика и бизнес.
Но пазенето на тайните не е целта. По закон целта на МВР е да опубличи чрез съдебната система неразрешените от закона “тайни” и да осветли ползвателите им.
За съжаление, енергията се харчи най-вече за внушаване, че тайните, които знае МВР, са толкова големи и опасни (но и спасителни), че му трябват много, много доверие и пари, за да ги пази. Внушава се и още нещо – само МВР може да ни спаси, защото вече знае всичко за всеки, знае кои са добрите и само то може да посочи лошите.
При този подход – “демагогия, тайни и страх”, всичките мерки и стратегии са просто залъгалка и търсене на отсрочки.
А всички забравят, че обикновеният българин очаква от държавата да му осигури ред, правила и сигурност с обикновени средства. Хората не искат героизъм, не искат потресаващи новини от мястото на събитието. Те гласуват за ясен ред по щандовете на политическата и административната власт, за четливо написана цена и за много, много гаранции за качество и ефективност на обслужващия персонал. Не бива да забравяме, че потребителят на тази политическа стока вече знае, че има правото сам да определя избора си, след като сам плаща цената.
На гражданина очевидно не са му нужни големи войни с митични герои и кървави битки с разбити врагове. Той има нужда от обикновено спокойствие, за което е направил избор, плаща с доверието си, но и с онези 87 лева, които всеки един от 8 милиона българи отделя за бюджета на МВР.
Ако се съгласим, че не ни харесват резултатите от подхода “демагогия, тайни и страх”, то веднага трябва да задействаме обратния подход - “свобода, публичност, спокойствие”.
Вместо да искаме от хората да се отказават от правата си, защото не можем да се преборим с уж мощната организирана престъпност, трябва да им дадем повече свобода.
Трябва да спрем бизнеса и политиката, които черпят ресурс от тайните. Трябва да престанем да произвеждаме компромати и щатни оплаквачки. И да направим така, че гражданинът, освен тези 87 лева, да не продължава сам да финасира сигурността си с блиндирана врата, с решетки на прозорците и балкона, със СОТ, с аларми, с лично оръжие.
Заради грешния подход “демагогия-тайни-страх” МВР се самоизолира в битката срещу престъпността. Другият подход ще накара МВР да се коалира с всички останали в държавата. Само така ще преодолеем проблема “малко хора срещу малко хора”, от което досега резултат няма. Трябва да махнем базата на “тайните съглашателства”, МВР да спре да се държи като тайна организация, политиците да не се държат като МВР, а съдебната система да излезе от нескончаемата си предизборна кампания. Тайни да са само определените от закона. А хората, които боравят с тях, да не се множат на принципа на ДС (300 служители, два милиона доносници).
Днес не трябват сътрудници на МВР, а трябват приятели на държавата. А приятелство има, само когато има свобода, а страхът липсва в отношенията държава-общество.
Това не изчерпва новия подход. Защото още не сме попитали откъде престъпниците имат бомби и защо минестерството на отбраната не ни осветли по този въпрос.
В. “Труд”, 24 ноември 2003 г.
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Какво направихме в парламента в петък? Казахме си неща, говорени стотици пъти преди нас, в същата сграда, по същия повод. Слава Богу, този път поне изрекохме думичката стратегия. Но в голямото говорене не казахме очевидните истини.
Първо, държавните институции, политическата класа, МВР, съдебната система, управлението въобще се държат с обществото като тайни революционни комитети, които произвеждат врагове, внушават страхове и фабрикуват тайни в някакви папки, снимки, статистики, записи. Всички се надцакват с компромати, единствено заради това кой да държи потока и кранчето на тайните. Същите тайни, които правят държавата заложник на страха – от репресии, от престъпници, от партийни врагове, от ченгета, а вече и от международен тероризъм.
Второ, мисленето се подменя вече 14 години с конфронтация, а оплакването остана единствена форма за носене на отговорност. Има ги и вечните внушения, че тези са по-добри от предишните, но също като тях са единствените, които стоят в тежката преса между недоволството на хората и натиска на “организирана опасност”.
Трето, пропуснахме да признаем, че въпреки престъпността, безработицата, несигурността, обществото вече има не страх за живота си, а страх дали не вървим в грешна посока. Дали не се опитваме по нов начин да възпроизвеждаме модела на тоталитарната държава. И най-вече дали политическото общуване не иззе маниера на мафията. Маниер, при който формата на общуване е на шпионаж и изнудване, човек е срещу човека, групата е срещу групата. Хората се чудят дали това не е политик срещу политика, партия срещу партията, министерство срещу министерството, целият елит – срещу обществото и държавата. С единствената цел, каквато има и мафията, - да легитимира употребата на тайни, страх, сила и репресия.
Забравихме да кажем, че в България няма победа на престъпниците, а има липса на доверие към носителите на властта. Забравихме да кажем, че общественото доверие в последните години се използва като инструмент за преодоляване на престъпността, а не като индикатор за функциониране на държавата. Управлението днес продължава да бъде резултат от подхода “власт, произтичаща от тайните и страха”.
Как дойде този подход? Продължавам да не намирам нито една причина да не мисля, че основният източник на енергия за този порочен кръг е МВР. То е организацията, на която са делегирани правата да гарантира сигурността и спокойствието на гражданите, да пази тайните ни, но не и да ги ползва за себе си, за да прави от тях политика и бизнес.
Но пазенето на тайните не е целта. По закон целта на МВР е да опубличи чрез съдебната система неразрешените от закона “тайни” и да осветли ползвателите им.
За съжаление, енергията се харчи най-вече за внушаване, че тайните, които знае МВР, са толкова големи и опасни (но и спасителни), че му трябват много, много доверие и пари, за да ги пази. Внушава се и още нещо – само МВР може да ни спаси, защото вече знае всичко за всеки, знае кои са добрите и само то може да посочи лошите.
При този подход – “демагогия, тайни и страх”, всичките мерки и стратегии са просто залъгалка и търсене на отсрочки.
А всички забравят, че обикновеният българин очаква от държавата да му осигури ред, правила и сигурност с обикновени средства. Хората не искат героизъм, не искат потресаващи новини от мястото на събитието. Те гласуват за ясен ред по щандовете на политическата и административната власт, за четливо написана цена и за много, много гаранции за качество и ефективност на обслужващия персонал. Не бива да забравяме, че потребителят на тази политическа стока вече знае, че има правото сам да определя избора си, след като сам плаща цената.
На гражданина очевидно не са му нужни големи войни с митични герои и кървави битки с разбити врагове. Той има нужда от обикновено спокойствие, за което е направил избор, плаща с доверието си, но и с онези 87 лева, които всеки един от 8 милиона българи отделя за бюджета на МВР.
Ако се съгласим, че не ни харесват резултатите от подхода “демагогия, тайни и страх”, то веднага трябва да задействаме обратния подход - “свобода, публичност, спокойствие”.
Вместо да искаме от хората да се отказават от правата си, защото не можем да се преборим с уж мощната организирана престъпност, трябва да им дадем повече свобода.
Трябва да спрем бизнеса и политиката, които черпят ресурс от тайните. Трябва да престанем да произвеждаме компромати и щатни оплаквачки. И да направим така, че гражданинът, освен тези 87 лева, да не продължава сам да финасира сигурността си с блиндирана врата, с решетки на прозорците и балкона, със СОТ, с аларми, с лично оръжие.
Заради грешния подход “демагогия-тайни-страх” МВР се самоизолира в битката срещу престъпността. Другият подход ще накара МВР да се коалира с всички останали в държавата. Само така ще преодолеем проблема “малко хора срещу малко хора”, от което досега резултат няма. Трябва да махнем базата на “тайните съглашателства”, МВР да спре да се държи като тайна организация, политиците да не се държат като МВР, а съдебната система да излезе от нескончаемата си предизборна кампания. Тайни да са само определените от закона. А хората, които боравят с тях, да не се множат на принципа на ДС (300 служители, два милиона доносници).
Днес не трябват сътрудници на МВР, а трябват приятели на държавата. А приятелство има, само когато има свобода, а страхът липсва в отношенията държава-общество.
Това не изчерпва новия подход. Защото още не сме попитали откъде престъпниците имат бомби и защо минестерството на отбраната не ни осветли по този въпрос.
В. “Труд”, 24 ноември 2003 г.