Блог на Мирослав Севлиевски

През последните 10 месеца правим всичко възможно да декриминализираме държавата

Депутатът от НДСВ е 37-годишен, специалист по политически маркетинг. Преди да влезе в парламента, се е занимавал с бизнес и консултации по големи приватизационни сделки. Автор е не само на предизборното лого на НДСВ, но и на бюлетината. Женен, с една дъщеря – Мария. Запален алпинист.

Г-н Севлиевски, вие сте автор на предизборното лого на НДСВ “Идва Новото време”. Очаквахте ли, че през него могат да се случат такива колизии?

- Винаги, когато употребяваме глагола “идва”, всяко нещо на Земята се случва трудно. Само в рая нещата вървят по мед и масло. Тук животът е тежък.

Има ли криза в НДСВ и разцепва ли се вашата парламентарна група?

- Парламентарната група не се разцепва, а криза в НДСВ има дотолкова, доколкото има криза в българския политически живот. Аз не бих го нарекъл криза, а непрекъснато всекидневно предизвикателство да се посрещнат високите очаквания на хората за бърза и качествена промяна на начина на живот в България. Както и да се намери най-точният подход за двупосочна връзка между избраници и избиратели.  

Зад всичко, което се случва в НДСВ, някои съзират ръката на Стоян Ганев?

- Смятам, че преувеличаването на ролята на един или друг човек в политиката е грешен подход, по-популярен за балканските държави.

Има ли план за дестабилизация на кабинета? И това може ле да се отрази върху целостта на парламентарната група на НДСВ и та да почне да се рои периодично?

- В обозримо бъдеще не виждам да се случват подобни неща. А по отношение на това дали има план за дестабилизация – има и според мен не само един. Има много хора в България, които официално и неофициално правят планове за дестабилизация на правителството. Като основната атака, около която всички са обединени днес, е смяната на трима от министрите – на финансите, на транспорта и на икономиката. Напоследък политическото пространство е напълнено с теми, които изразяват нежеланието на големи групи политически неангажирани хора да участват в модернизацията на България. 

Имам информация, че след напускането на вашите колеги, премиерът е поискал от всички вас в ПГ да декларирате своята лоялност. Има ли нещо вярно в това?

- Очевидно е, че щом правителството е излъчено от мнозинството, те трябва взаимно да бъдат лоялни. Аз ги разглеждам като едно цяло. Според мен декларациите за лоялност са излишни. Необходима е взаимнополезна работа.

Кой имаше сметка да ви удари чрез информацията, че и вие с Емил Кошлуков сте аут от ПГ?

- Всички, които се страхуват от факта, че НДСВ е в състояние да има политически образ и речник, насочват атаките срещу нас.

НДСВ не сработи като политическа сила и като парламентарно представена група...

- Неправилно е да се твърди, че НДСВ не е сработило. Приемам фактите, че днес след 12 години прекъсната връзка или пропуск между избраници и избиратели е изключително трудно да се намери верният път и тази връзка да бъде възстановена. Това е, което виждам аз.

Преди няколко дни министърът на отбраната г-н Свинаров в непринуден разговор заяви, че членството ни в НАТО изисква разформироване на парламентарните групи и сформиране на общ парламентарен съюз. Осъществима ли е такава идея?

- В политиката няма неща просто ей така. Не съм запознат в детайли с казаното и контекста, в който са думите на г-н Свинаров, но смятам, че по отношение на НАТО няма добри или лоши идеи – те са само прагматични. Не виждам нищо изключително. Желание за дискусия на тези думи виждам по-скоро от страна на нашите опоненти, за да избягаме от голямата тема днес, а именно модернизацията на страната ни. Когато се говори за модернизация, обикновено всички са “за”, а когато се говори, че тя трябва да бъде въведена, нещата стават по-различни. Днес първата стъпка е всички да разберем, че трябва да модернизираме България, а втората – всички да се обединим. Не само политическите сили, а и цялото общество, около това как да проведем тази модернизация. Тя обикновено е болезнена. 

Конкретно в какво виждате модернизацията на страната ни? Може би в поемането на наши институции, какъвто е случаят с Главно управление “Митници” и нейното поемане от английската “Краун”?

- Първо, митниците не са поети от чужда фирма, а се консултират от нея. Ако някой е на мнение, че българските митници нямат нужда от модернизиране, не знам дали ще е прилично да кажа, че съм готов да му се изсмея. Българските митници и почти цялата българска администрация трябва да бъдат модернизирани. И то не по еволюционен начин, защото нямаме време, а с революционни методи, ако искате така да го наречем. Скокообразно. Ако има някои неща, които ние сме направили като грешки, не виждам причина да ги приемам.

А как ще коментирате думите на Велизар Шаламанов, че реформите в армията трябва да се извършат от чужди специалисти? И това ли е в дневния ред на модернизацията на страната?

- Хора, които познават световния опит – независимо дали са българи или чужденци, дали са българска или чужда компания, винаги имат място, когато една държава или когато една политика са обявили, че искат да се модернизират. Така че не виждам никакъв проблем, която и да е област в България да черпи от големия световен опит. 

И още, какви други стъпки виждате в модернизирането на България, за да кажат хората: “Е, дойде новото време”?

- Новото време ще дойде бавно и продължително. Но то ще дойде по-бързо, ако всички ние сме обединени и кажем, че искаме да се случи новото време в морало, новото време в политическия живот и новото време в управлението на държавата. Смятам, че стъпка по стъпка вървим напред. Мисля, че за да има модернизация, трябва да има декриминализация. През последните десет месеца ние категорично даваме сигнали и даказателства, че правим всичко необходимо да декриминализираме държавата. Ако си говорим за модернизация на икономиката, тя започва от модернизацията на бюджета. С две думи бих го определил така: по-ефективно използване на разходите и по-ефективно управление на активите.

Вече започна да се говори, че назрява социално напрежение. Някои го обясняват с данъчната политика на кабинета. Други с това, че министър Велчев започна да взема еднолични решения, какъвто е случаят с отмяната на афганистанския дълг. Бедността нараства. Може ли натрупвания от този порядък да доведат до социални бунтове?

- В България не се вземат еднолични решения и по отношение на министрите. Това е плоскост, по която през последните години много пъти е дискутирано с цел генериране на негативна енергия. Аз не приемам тези твърдения. Еднолични решения в България почти никога не е имало. Те винаги са били колективни и облечени с вид политика. Днес е много лесно, а и пропагандната политика на опонентите на правителството е идентифицирала трима министри, срещу които има най-различни атаки. Това са тримата млади министри.

Искате да кажете, че това са момчетата за бой на кабинета?

- Да, това са момчетата за бой, защото лесно се продава боят на тези момчета. За над 50% от българските избиратели тези министри са момчета. Така е много лесно.

А кое би накарало хората да уважават политическия елит на България, да се отнасят с респект и да му вярват?

- Това е най-трудният въпрос. Знам, че трябва да възстановим двупосочния мост между избраници и избиратели, но това не е лесно, защото той е разрушен. И той беше разрушен не през последните 12 години, а през последните 50-60 години. за голямо съжаление хората наричат нас, политиците, “ония”, без да правят различа между постове и партийни окраски. През последните 12 години имаше безкрайно много фразеология за това как ние наричаме и възприемаме избирателите. Вече е дошло време тази връзка да бъде обновена и възстановена. Първата стъпка е всички политици да намерим начина за комуникация с избирателите, с обществото. 

Идва пролет и аз се сещам за една поговорка – “Една лястовица пролет не прави”. Май тя най-добре се отнася за нашия премиер Симеон Сакскобургготски. Не е ли самотен той на върха?

- Бих го погледнал от обратната страна – една лястовица с два милиона привърженици и последователи зад гърба си, което показаха изборите на 17 юни. И дай боже всекиму подобна съдба.

Розалина ЕВДОКИМОВА
В. “Република”, 18 март 2002 г.