Блог на Мирослав Севлиевски

Ще се оттегля само ако премиерът поиска. Но аз съм част от генератора на идеи, смята депутатът от НДСВ

Какво се случва в НДСВ, г-н Севлиевски?

- Това, което се случва, бих желал да е минало и смятам, че НДСВ трябва да се промени. Трябва да намери начина да се модернизира. Трябва да намери най-добрата вътрешна комуникация, ръководството да мотивира всички членове на парламентарната група. В НДСВ трябва да се излезе от личностните политики и да се влезе в тематични политики. НДСВ трябва да изпълнява предизборната си програма и това е единственото спасение на движението днес.

Оттам нататък нещата към днешна дата са доста прости. Ако доскоро виждахме атака срещу премиера, атака срещу правителството, внушаването на хаос и т. н., сега виждаме сценарий в НДСВ да се атакуват хората, които имат политическо минало и политическа биография. Вероятно някой има сценарий за такъв тест. За никой не е тайна, че повечето от хората в движението са добри професионалисти, но за голямо съжаление или за радост нямат политически опит. По стечение на обстоятелствата съдбата е предупредила аз, Емил Кошлуков и Борислав Цеков през последните 12 години да сме били свързани по един или друг начин с българската политика. Вероятно притежаваме известен политически опит.

И за това ви искат оставките?

- Дали моята оставка реално е поискана, или не е поискана, това вече не е въпрос. Въпросът е, че във виртуалната политика, защото в цял свят има и реална, и виртуална политика, искането на моята оставка е вече факт. И няма никакво значение дали било истина или не е истина, дали е било обсъждано, или не е било обсъждано. Всички вече в България, участници в тази виртуална политика, знаят, че такъв факт има. Ако някой от моите колеги участва в подобен сценарий, аз го приемам като лична обида.
Първо, не смятам, че съм дал каквито и да било основания някой колега да се чувства засегнат от мен лично. Не би могъл никой да ме обвини, че аз не работя за каузата на НДСВ. Аз по-скоро имам претенции, че съм част от генератора на идеите.

Генераторите на идеи ги поощряват, не ги пъдят.

- Ще ми се да мисля, че това е влияние или сценарий, създаден извън парламентарната група на НДСВ.

Излиза, че Камелия Касабова е обслужила интереси, чужди на НДСВ.

- Накрая де факто така се случи. Както ви казах, дали е поискала оставките или не, няма никакво значение. Фактът вече е виртуална реалност.

Казвате, че някой напада вас, защото не иска НДСВ да успее.

- Да, категорично. В политиката нещата са простички. Политиката не е въпрос на администриране. Тя е начинът да накараш администрацията да следва политическите идеи, които ти изразяваш. И политиката е състезание на политически идеи, а не е състезание на личности, не е състезание на приятелски, роднински или някакви професионални кръгове.

Кои са тези кръгове в България, които не желаят успех на вашето управление? Опозицията твърди, че искрено желае успешното ви управление.

- Аз се надявам, че това не е куха фразеология. Вероятно части от нашите политически опоненти нямат интерес нашата политика да успее. Вероятно много хора, които останаха извън прякото участие във властта, също нямат интерес нашето управление да успее. И в обществото се внушава нов дневен ред за прераздаване на политическите карти. Говори се за правителство на националното спасение, говори се за правителство, оглавено от кмета Софиянски, или се говори за правителство с повече министри на БСП. Вече от страна на опозицията излиза идеята за предсрочни парламентарни избори. Когато някоя политическа сила започне да пласира идеята за предсрочни парламентарни избори, това означава, че тя казва на обществото: "Дневният ред днес е различен. Управляващите са лоши, те няма да успеят, ние ще спечелим следващите парламентарни избори."

И идеята на Николай Свинаров за парламентарен съюз звучи извън дневния ред.

- Всичко би могло да звучи по този начин. Затова в политиката е изключително важно кога какво говориш. Всеки трябва да си поеме неговата отговорност. Аз като обикновен редник в ПГ на НДСВ смятам, че поемам своята отговорност и допринасям, колкото е възможно, за армията. Моята лична драма днес е простичка. Аз бих искал да знам днешното парламентарно ръководство на НДСВ има ли ми политическо доверие или не.

Имате предвид Пламен Панайотов или Симеон Сакскобургготски?

- Пламен Панайотов. Аз не виждам проблеми между мен и каузата на Симеон Сакскобургготски.

Дали ръководството не чувства заплаха от вас тримата?

- Аз винаги съм казвал, че когато се касае за конкуренция на идеи, не е необходимо някой да бъде председател, заместник-председател, депутат или обикновен гражданин. Някой път може да се окаже, че хората на улицата са в състояние да дадат много по-добри идеи и да подскажат начина за реализиране на тези идеи. Аз не виждам никаква необходимост да има личностен подход в политиката.

Възможно ли е конфликтът да е борба между икономически интереси?

- Не е истина, че парламентарната ни група е мозайка на икономически интереси. Но има безкрайно много икономически интереси, които не искат модернизацията на България да се случи. Защото те не я разбират и не виждат своята роля и своето място в нея. Когато говорим за модернизация, предизвикателството е голямо. Обществото много трудно приема идеята, че трябва да се промени, че трябва нещо да се модернизира, че ако днес сме орали с дървеното рало, утре трябва да орем с трактора.

Какви са тези фундаментални промени, с които НДСВ модернизира?

- Един типичен пример е реализирането на емисията еврооблигации. Много хора са чували за това, но много малко хора имат куража да го направят.

Кому пречи това?

- На тези, които мислят, че вместо България да излезе на световните финансови пазари и да се финансира оттам, трябва да търси някакви други полупрозрачни сделки за своето финансиране. За да участват те в тях.

Не се ли нуждае НДСВ от по-голяма политическа подкрепа, за да продължи своето управление?

- Аз смятам, че България има нужда от модернизационно мнозинство. Има теми в България, по които ние всички трябва да решим - или сме за модернизация, или сме против модернизация. И тези, които са за модернизацията, трябва да се обединят независимо от своята политическа окраска.

Т. е. нищо не пречи да се увеличи базата на управлението, ако има едни и същи идеи?

- Управлението трябва да разшири своята подкрепа в избирателите, а не само в политическите сили. Това автоматично не се предава.

Как се разширява подкрепата?

- Категорично ние трябва да намерим подхода, така че дневният ред и ритъмът, който днешното мнозинство следва, да бъде разбран и подкрепян от обществото.

Обществото стачкува и не ви разбира.

- Защото явно не обясняваме достатъчно добре.

Само въпрос на комуникация, не на грешна политика?

- Аз смятам, че е по-скоро въпрос на комуникация. Защото ако искаш да приложиш модерни неща, ти трябва да ги обясниш. Трябва да обясниш защо с трактор се оре по-добре.

Но главата на това управление не обича да говори много.

- Премиерът е по делата и генерирането на идеите. Всички ние, министрите, депутатите, ръководството на парламентарната група, трябва да се опитаме да тестваме тези идеи в обществото. Това е ролята на политика в крайна сметка. В края на краищата политикът е една трансмисия между властта и избирателите, откъдето идва тази власт.

Разбирам, че пред вас не стои въпросът дали да подадете оставка или не, така ли е?

- Не виждам причина към днешна дата да подавам оставка.

Към коя дата бихте подали оставка? Ако премиерът ви я поиска?

- Това лично за мен е начин.

Ако той изгуби доверие към вас, вие се оттегляте, независимо че може да се ползвате от доверието на вашите избиратели в Бургас?

- Вижте, тук се касае за реализация на една голяма кауза, на която олицетворението е настоящият премиер Симеон Сакскобургготски. Аз се надявам, че се вписвам в тази кауза и допринасям за нея. Не вярвам, че ще се стигне до момент, когато няма да бъда част от тази кауза. Аз изключително добре разбирам, че това е шансът на моето поколение, на поколението, родено след 1960 г. Вярвам, че днес това поколение е призвано да се обедини, да се организира и да направи всичко възможно нашите деца да живеят по-добре.

Мислите ли, че НДСВ ще успее да се съхрани и да продължи да управлява, без да се самоизядат основните фигури в него?

- Не виждам никаква причина да участвам в самоизяждане в българската политика.

Каква е политическата ви прогноза?

- По-важно днес е да имаме успешно управление, разбрано от избирателите, отколкото да се самовглъбяваме в нашите партии, партийки и партийни организации.

Не е ли проблем, че нямате партийна организация?

- Не. Съдебната регистрация на политическа партия НДСВ няма да бъде панацеята, тя няма да реши комуникационните проблеми. Днес НДСВ има парламентарно мнозинство, има парламентарна група. Единственото нещо, което НДСВ трябва да направи, е да намери начин да разшири своята електорална или обществена подкрепа. Вероятно НДСВ трябва час по-скоро да започне да регистрира по места своите симпатизанти. Час по-скоро НДСВ трябва да намери форума и механизмите, по които тези симпатизанти участват в генерирането на политически идеи и тяхната реализация.

Партията е форум.

- Цивилизацията е измислила различни типове партии. Има електорални партии, чийто най-общ превод на български е движение на движенията. Имаме класическата форма на партия. Разликата е, че в движенията хората се опитват за растат в тематичната и професионалната йерархия, а не толкова в партийната йерархия. Ето там се приема априори - че най-изявените личности, достигнали успехи в една или друга сфера, би трябвало да участват в политиката на обществото. Докато при класическите партии партиите правят дневния ред, те казват това са вашите лидери и т. н.

Но вие сте трети случай. При вас има един човек, който взима крайните решения.
 
- Не е така. Премиерът винаги е бил привърженик на максимална демокрация, на максимално демократично обсъждане на политическите идеи, които би трябвало да реализираме. Аз не приемам, че премиерът е виновен за каквото и да е.

Ще успее ли това управление без промени в състава на кабинета?

- Въпросът е управлението да успее, съставът на кабинета и на парламентарната група вероятно е без значение.

Ана КЛИСАРСКА
В. “Сега”, 8 март 2002 г.