#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

Архив за месец Октомври 2006

Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.

Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.

Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.

Волен е удобен – на неговия фон всички изглеждат нормални

25 Октомври 2006 г., публикувано в Архив

Волен е удобен –
на неговия фон всички
изглеждат нормални

И затова не питат лидерите на „Атака” спят по хотелите на големи приватизатори

Мирослав Севлиевски

В неделя имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните -13.
Предизборна кампания нямаше, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Очевидно само 40 процента от българите все още се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналато, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които без да искат и несъгласувано се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.

Мирослав Севлиевски: Това са избори от и за миналото

24 Октомври 2006 г., публикувано в Архив

Мирослав Севлиевски:
Това са избори от и за миналото


- Г-н Севлиевски, какъв е коментарът ви за първия тур на изборите?
- В неделя формално имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните - 13. Това е доказателство, че старите десни партии нямат ресурс, с който да мотивират дори трайните си избиратели.
- Какво е обяснението ви за тези резултати?
- Нямаше предизборна кампания, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Това е основната причина. И стана очевидно, че само 40 процента от българите се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналото, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които уж несъгласувано, но се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.

Кандидатът взе точки, защото действащият го уважи

17 Октомври 2006 г., публикувано в Архив

Кандидатът взе точки, защото действащият го уважи

Волен и Марков принудиха Първанов и Беронов да се срещнат

Мирослав Севлиевски

На пръв поглед Беронов загуби, но самият факт, че Първанов се яви на дебат, превръща десните в малки победители. Но по-скоро Първанов се яви от страха да бъде единственият в света желаещ да бъде преизбран за президент, който не е минал през публичен дебат. А пък сигурно и страхът от Мaрков и Сидеров ги накара да се срещнат пред публика.    
Дебатът имаше за цел да позиционира не победителя, а основния претендент за президентския пост. Или просто Първанов да покаже кой е предпочитания от него и от БСП опонент. Беше използван стар сценарий от 1991 година, когато дебатираха Александър Лилов и Филип Димитров. Тогава целта беше да отсвирят СДС-либерали и СДС-център и да покажат кой е най-десния, изправен срещу най-левия. Просто двуполюсен модел.
През 2006 година възраждането на двуполюсния модел е невъзможно. Опитът той да бъде възстановен показва лош професионализъм на сценаристите, макар дебата да имаше мото – “България през следващия президентски мандат - има ли битка между лявото и дясното”.

Бръснарите на Беронов порязват, ох!

13 Октомври 2006 г., публикувано в Архив

Бръснарите на Беронов порязват, ох!
Остава впечатлението, че добрият съдия копира царя
Мирослав Севлиевски
Съд, зала, конституция, черен костюм, никаква публика. Избори. Черен костюм, чадър, дъжд, църква, молебен, партийци. “Александър Невски”, “Щурците”, заминаващи на футбол мокри симпатизанти. “Не на ДПС, да се обединим, промяна, аз не съм комунист, бъдещето е наше”. Опит за носталгия. После стара снимка съживява ентусиазма в нов телевизионен клип. И пресни компромати, колкото поеме.
Не знам доколко Неделчо Беронов си прави анализ на кампанията и оценка на образа, но ако го прави, със сигурност се пита: “Аз ли нещо не съм добре, щабът ми ли издиша, или партиите, които ме подкрепят, имат някаква цел, различна от моето избиране”. Като наблюдаваш предизборната му кампания, няма как да пропуснеш очевидното – щабът на кандидат-президента Беронов сега се учи да бръсне и то на неговата глава, че и пред публика. Не само са видими белезите, които те оставят по образа му, но и той изглежда като човек, който се съпротивлява срещу това, което вижда, прави и говори. Изглежда така, сякаш се кандидатира с отвращение (или поне с примирение). Дано не е тази целта на екипа, но в опитите да се заличат дефектите на кандидатурата, не само че не се извлича полза, но дори се заличават качествата й.
Предизборният плакат на Беронов е елегантен, далеч от всякаква партийна чалга “кандидат гушка малки дечица” или “небрежно се е смесил с обичлив народ”. Билбордовете са красиви и са много, ама прекалено много. Телевизионният клип и неговият радиовариант обаче са провал, какъвто нито един щаб не би трябвало да си позволява, ако иска наистина да включи кандидата си в голямата битка. Не само обикновеният избирател, а и самият Беронов явно не успява да разбере какъв е акцентът на този клип. Накратко – липсва най-важното за една кампания” кандидатът да покаже ясен образ, да каже категорично: аз съм активен, аз знам, мога, и с властта, която ще ми дадете, ще определям и браня със силата на вашите гласове правилата, по които живеем всички. От клипа на Беронов звучи нещо съвсем друго: Гласувайте за мен, няма да ви се меся, няма да участвам в партийни спорове, ще бъда президент “на хората и закона”.
А потенциалните избиратели все още не знаят какъв човек, политик и професионалист е Беронов. Това така и не се разбра от кампанията му. Откроява само едно много отчетливо наподобяване на визията, поведението и лексиката на царя. Възможно е Беронов да е такъв в действителност, но кой го е показал и доказал. Той е непознат за политиката и затова по-лесно се разпознава като копие, а не като оригинал. Аудиторията разполага само с видимото от агитацията – този кандидат очевидно копира едно към едно публичното лице на Сакскобургготски. Няма я обаче изненадата, с която беше свързана всяка поява на царя, защото я няма нито историческата, нито политическата интрига. Няма никакво кривване от вече казано и преповторено, написано някъде от някого. А иначе Беронов, и без да е имитатор, притежава дълга и достойна биография. Но съвършената кротост, беловласата мъдрост, абсолютното бягство от “партизанската врява” и тоталната липса на политическа емоция прави от Беронов по-скоро неразбран, зад който прозира друга една силно политически мотивирана фигура – тази на Иван Костов.

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент