Архив за месец Януари 2004
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
НА ИЗБОРНИЯ СТАРТ – РЕТРО И ПАРТИЕН ФАНАТИЗЪМ
30 Януари 2004 г., публикувано в Архив
Следващият вот ще бъде спечелен от онази партия, която не робува на желязната си вътрешна дисциплина, а успее да построи мост към обществото
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Темата за лидерството в големите партии, която напоследък се разиграва с незапомнен политически драматизъм, е измислена. В действителност имаме налице един завършен цикъл и вече изчерпан модел на политическо изграждане. Има не криза в лидерството, а криза в същността на партиите, родени от прехода и остарели заедно с похабените от употреба идеологеми. Факт е, че нито една партия сега не е в състояние сама да формулира бъдещия политически модел, но отпорът срещу промяната е всеобщ.
Ретро е да се мисли, че политическите обединения са константни и се градят единствено на желязна идеология и преданост към партийната централа. Също толкова глупаво е всяко прегрупиране на силите да се приема като рушително за устоите на политиката. Демоде е и страхът на партиите, които в настъпващата въпреки тях промяна разпознават единствено предвестник на своята смърт. Партиите в нормалната парламентарна република, каквато е България, са носител на общественото доверие, гарант, посредник и изпълнител на правилата за съществуване на демократичната държава. Така че фанатичният страх на партиите очевидно е израз единствено на желанието на всяка цена да оцелеят като част от властта, и то при сегашния модел на разпределението й.
Дори
отношението към "Новото време" доказва неспособност
политическата ситуация да бъде формулирана по друг начин освен с познатите от последните 14 години клишета. Първото определение за нас, естествено задействано от старата схема на партийно общуване, беше ренегати. Ренегат според речниците е "човек, изменил на убежденията си, отрекъл се от политическите си възгледи и преминал на страната на противника". Дори от гледна точка на партийната дисциплина или под натиска на страх от разпадане на едно механично цяло няма как за "Новото време" това определение да е вярно. От раждането на групата за натиск през създаването и партизирането на НДСВ до дискусионния клуб и тематичните коалиции "Новото време" е носител на едни и същи политически убеждения и възгледи.
Преди време казах, че едно от достиженията на българската политика след изборите през 2001 г. е, че партиите спряха да се мразят. Но за съжаление престанаха и да се конкурират. Просто
омразата се премести вътре в партиите,
които по стар навик започнаха да търсят врага, без който не виждат начин да съществуват. Не се сбъдна и предположението, че партиите ще реализират декларираната готовност да се коалират в едно модернизиращо политическо мнозинство. Мнозинство, което знае какво да прави с държавата, след като свършат задължителните поправки в законите, свързани с ЕС и НАТО. Под такова мнозинство аз разбирам всички депутати, които се обединяват за модернизацията на България независимо от своето партийно членство и идеологически различия. Ако се налага - даже въпреки партийната дисциплина. Мнозинство от такива, които знаят и казват: "Няма повече време за губене."
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Темата за лидерството в големите партии, която напоследък се разиграва с незапомнен политически драматизъм, е измислена. В действителност имаме налице един завършен цикъл и вече изчерпан модел на политическо изграждане. Има не криза в лидерството, а криза в същността на партиите, родени от прехода и остарели заедно с похабените от употреба идеологеми. Факт е, че нито една партия сега не е в състояние сама да формулира бъдещия политически модел, но отпорът срещу промяната е всеобщ.
Ретро е да се мисли, че политическите обединения са константни и се градят единствено на желязна идеология и преданост към партийната централа. Също толкова глупаво е всяко прегрупиране на силите да се приема като рушително за устоите на политиката. Демоде е и страхът на партиите, които в настъпващата въпреки тях промяна разпознават единствено предвестник на своята смърт. Партиите в нормалната парламентарна република, каквато е България, са носител на общественото доверие, гарант, посредник и изпълнител на правилата за съществуване на демократичната държава. Така че фанатичният страх на партиите очевидно е израз единствено на желанието на всяка цена да оцелеят като част от властта, и то при сегашния модел на разпределението й.
Дори
отношението към "Новото време" доказва неспособност
политическата ситуация да бъде формулирана по друг начин освен с познатите от последните 14 години клишета. Първото определение за нас, естествено задействано от старата схема на партийно общуване, беше ренегати. Ренегат според речниците е "човек, изменил на убежденията си, отрекъл се от политическите си възгледи и преминал на страната на противника". Дори от гледна точка на партийната дисциплина или под натиска на страх от разпадане на едно механично цяло няма как за "Новото време" това определение да е вярно. От раждането на групата за натиск през създаването и партизирането на НДСВ до дискусионния клуб и тематичните коалиции "Новото време" е носител на едни и същи политически убеждения и възгледи.
Преди време казах, че едно от достиженията на българската политика след изборите през 2001 г. е, че партиите спряха да се мразят. Но за съжаление престанаха и да се конкурират. Просто
омразата се премести вътре в партиите,
които по стар навик започнаха да търсят врага, без който не виждат начин да съществуват. Не се сбъдна и предположението, че партиите ще реализират декларираната готовност да се коалират в едно модернизиращо политическо мнозинство. Мнозинство, което знае какво да прави с държавата, след като свършат задължителните поправки в законите, свързани с ЕС и НАТО. Под такова мнозинство аз разбирам всички депутати, които се обединяват за модернизацията на България независимо от своето партийно членство и идеологически различия. Ако се налага - даже въпреки партийната дисциплина. Мнозинство от такива, които знаят и казват: "Няма повече време за губене."
ПЛАНЪТ “ВИТАНОВ” НЕ БЕШЕ КАМПАНИЯ, А НОВА ПОЛИТИКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
23 Януари 2004 г., публикувано в Архив
Не е достатъчно да спечелиш изборите за кмет, ако не знаеш как да развиваш града си и накъде го водиш
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Всички – политолози, социолози и политически наблюдатели от различни цветове, бяха категорични, че единственият град в България, в който всичко за местните избори е ясно и не се очакват никакви изненади, е Бургас. Всички те се надпреварваха да прогнозират: “В този град старият кмет ще спечели от първия тур и то с огромна преднина, балотажът е невъзможен”. Да, но още със старта на предизборната кампания същите тези хора признаха, че прибързано са направили своята категорична прогноза. В Бургас едно явление промени не само предварителните очаквания, но преобърна и избирателните нагласи. Това явление беше кампанията на кандидат-кмета Иван Витанов. Ефектът, който тя постигна, не е случаен, а е резултат от един рисков предизборен експеримент,
един нов и очевидно успешен начин на водене на диалог с избирателите, който даде своите убедителни резултати.
Целта на участието в изборите е не само да спечелиш, но и да знаеш как ефективно да приложиш спечеления мандат. Днешното
хаотично поведение на кмета
който се прави на сърдит партиец и обиден победител, е доказателство, че не е достатъчно да спечелиш. По-важното е да знаеш как да развиваш града си и да си наясно накъде го водиш. Точно на тази база бе изградена кампанията на Иван Витанов – на конкретни програми и отговорности, а не на партийни повели или апаратни игри.
Избрахме кампания, която залага не на партиен, а на прагматичен модел, който не може да бъде оспорен от нито една политическа сила. Защото представя конкретни идеи за управление и лансира конкретни лица, които доказват, че са в състояние да осъществят всяко едно действие, което обещават – подготвени са професионално и знаят как може да се развива градът във всеки един ден на мандата. Очевидната безалтернативност на този стил на водене на политическа кампания обезсилиха опонентите, на които остана за ползване единствено инструментариумът на остарялата политическа борба – с компромати и партийни обещания за благополучие.
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Всички – политолози, социолози и политически наблюдатели от различни цветове, бяха категорични, че единственият град в България, в който всичко за местните избори е ясно и не се очакват никакви изненади, е Бургас. Всички те се надпреварваха да прогнозират: “В този град старият кмет ще спечели от първия тур и то с огромна преднина, балотажът е невъзможен”. Да, но още със старта на предизборната кампания същите тези хора признаха, че прибързано са направили своята категорична прогноза. В Бургас едно явление промени не само предварителните очаквания, но преобърна и избирателните нагласи. Това явление беше кампанията на кандидат-кмета Иван Витанов. Ефектът, който тя постигна, не е случаен, а е резултат от един рисков предизборен експеримент,
един нов и очевидно успешен начин на водене на диалог с избирателите, който даде своите убедителни резултати.
Целта на участието в изборите е не само да спечелиш, но и да знаеш как ефективно да приложиш спечеления мандат. Днешното
хаотично поведение на кмета
който се прави на сърдит партиец и обиден победител, е доказателство, че не е достатъчно да спечелиш. По-важното е да знаеш как да развиваш града си и да си наясно накъде го водиш. Точно на тази база бе изградена кампанията на Иван Витанов – на конкретни програми и отговорности, а не на партийни повели или апаратни игри.
Избрахме кампания, която залага не на партиен, а на прагматичен модел, който не може да бъде оспорен от нито една политическа сила. Защото представя конкретни идеи за управление и лансира конкретни лица, които доказват, че са в състояние да осъществят всяко едно действие, което обещават – подготвени са професионално и знаят как може да се развива градът във всеки един ден на мандата. Очевидната безалтернативност на този стил на водене на политическа кампания обезсилиха опонентите, на които остана за ползване единствено инструментариумът на остарялата политическа борба – с компромати и партийни обещания за благополучие.
ОТКАЗЪТ ОТ ГЛАСУВАНЕ Е БЯГСТВО
14 Януари 2004 г., публикувано в Архив
ОТКАЗЪТ ОТ ГЛАСУВАНЕ Е БЯГСТВО
Изказване на Мирослав Севлиевски,
по повод откриването на новия политически
сезон на 39-о НС, 14 януари 2004 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.
Колеги,
През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Изказване на Мирослав Севлиевски,
по повод откриването на новия политически
сезон на 39-о НС, 14 януари 2004 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.
Колеги,
През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски: НЯМА ВРЕМЕ, НО ИМА НАЧИН
09 Януари 2004 г., публикувано в Архив
Политическата класа в България днес има само един избор – не да реформира умиращите стари партии, а да се обедини около идеята, че само с ефективна работа можем да настигнем бързо развиващия се свят
Г-н Севлиевски, Новото време ще напуска ли Парламентарната група на НДСВ?
- Новото време не е само дискусионен клуб или просто групичка от хора. То е идеята, за която гласуваха толкова много българи. Ние сме в парламента, за да работим за тези идеи и за доверието, което ни дадоха избирателите. Това, което ще направи Новото време, е да докаже на всички, поели отговорността да управляват, че повече нямаме право да губим времето на България.
ДА ОСВЕТИМ И КМЕТОВЕТЕ
05 Януари 2004 г., публикувано в Архив
Ще направим властта публична, за да спрем източването на обществено доверие
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Изследователи твърдят, че днес светът се развива и модернизира със скорост 354 км в час. И няма как всички да се страхуваме от промени, под сурдинка да си обясняваме, че най-добре е да си останем на същото място и със същите хора, а от друга страна да убеждаваме обществото, че едва ли не до седмица и България ще стане неразделна част от този свят, който се движи с 354 км в час. Че няма време е ясно на всички. Но не на всички е ясно, че за да наваксаме, трябва да увеличим скоростта.
Затова Новото време предлага да започнем да набираме скорост и да вършим неща, с които да докажем, че производството на политически решения и по нашите географски ширини може да бъде бърза, но и ефективна дейност.
Не става дума за това да измисляме нови политическа концепция за глобалната национална визия. Достатъчно е да кажем колко от нас в парламента и във властта сме съгласни, че
България няма повече
време за губене
Става дума за това да напишем обикновените, но изключително важни закони, които да допълнят правилата, по които играе властта. Първото правило, без което тя не би трябвало да съществува, е прозрачността. А прозрачността не може да бъде просто декларирана, защото до днес това се оказа неефективно.
Затова Новото време внесе и ще внася пакет от закони, които ще задължат политическите играчи, облечени с мандатна власт, да се подчиняват на правила, задължителни за всички граждани.
Отдавна депозирахме етичен кодекс за депутатите, избирателен кодекс, закони за референдумите, за лобизма, за Българската православна църква. Част от тях бяха приети, други още чакат реда си.
Знам, че е скучно да се говори за закони и за работата на депутатите. Но няма да търся атрактивни имена, а ще се опитам да кажа как с колко малко усилия парламентът може да върне доверието на хората и да ги убеди, че тук не губим историческото време на България.
Приемем ли тези закони, ще можем много лесно да се преброим в парламента колко от нас са научили, че всяка йерархия, която отказва информация на своите граждани, е обречена на неуспех. Ще разберем също колко от нас, политиците, са в групата на отговорните за загубата на българско време.
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Изследователи твърдят, че днес светът се развива и модернизира със скорост 354 км в час. И няма как всички да се страхуваме от промени, под сурдинка да си обясняваме, че най-добре е да си останем на същото място и със същите хора, а от друга страна да убеждаваме обществото, че едва ли не до седмица и България ще стане неразделна част от този свят, който се движи с 354 км в час. Че няма време е ясно на всички. Но не на всички е ясно, че за да наваксаме, трябва да увеличим скоростта.
Затова Новото време предлага да започнем да набираме скорост и да вършим неща, с които да докажем, че производството на политически решения и по нашите географски ширини може да бъде бърза, но и ефективна дейност.
Не става дума за това да измисляме нови политическа концепция за глобалната национална визия. Достатъчно е да кажем колко от нас в парламента и във властта сме съгласни, че
България няма повече
време за губене
Става дума за това да напишем обикновените, но изключително важни закони, които да допълнят правилата, по които играе властта. Първото правило, без което тя не би трябвало да съществува, е прозрачността. А прозрачността не може да бъде просто декларирана, защото до днес това се оказа неефективно.
Затова Новото време внесе и ще внася пакет от закони, които ще задължат политическите играчи, облечени с мандатна власт, да се подчиняват на правила, задължителни за всички граждани.
Отдавна депозирахме етичен кодекс за депутатите, избирателен кодекс, закони за референдумите, за лобизма, за Българската православна църква. Част от тях бяха приети, други още чакат реда си.
Знам, че е скучно да се говори за закони и за работата на депутатите. Но няма да търся атрактивни имена, а ще се опитам да кажа как с колко малко усилия парламентът може да върне доверието на хората и да ги убеди, че тук не губим историческото време на България.
Приемем ли тези закони, ще можем много лесно да се преброим в парламента колко от нас са научили, че всяка йерархия, която отказва информация на своите граждани, е обречена на неуспех. Ще разберем също колко от нас, политиците, са в групата на отговорните за загубата на българско време.